Владимир Висоцки е роден на 25 януари в 1938 г. в Москва
Снимка: Владимир Висоцки
"Я не люблю фатального исхода, от жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года, в которое я песен не пою.
Я не люблю холодного цинизма, в восторженность не верю, и еще.
Когда чужой мои читает письма, заглядывая мне через плечо..."
Владимир Семьонович Висоцки е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател и е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва, СССР.
След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г., когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри.
Официалната версия за смъртта е сърдечен удар. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.
След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.
Владимир Висоцки, Я не люблю
