Вдъхновяваща любов, страстна и безумна любов
Снимка: Вдъхновяваща любов, страстна и безумна любов
Вдъхновяваща любов
Този човек би го срещнала съвсем случайно, може да се нарече и любов от пръв поглед. Влюбваш се в неговия красив образ, започваш да го боготвориш, поставяш го на пиедестал. Той те вдъхновява в едни безсънни нощи да пишеш за тъгата, за болката от любовта, че дори и красотата от тези чувства. Без да усетиш се превръщаш в поетеса, описваща своят красив Олимп. Не можеш да се познаеш след него. С всеки жест, всяка усмивка те кара да трепериш, да настръхваш. Омаяна си от този човек, и постепенно без да осъзнаеш той се превръща в твоят идол. Но накрая често биваме разочаровани от своите идоли. Маската им пада и показват истинското си лице, а то не ни се струва чак толкова красиво, както в началото. Често най-големите ни идоли се превръщат в нашите огромни разочарования.
Той е тих, не допуска лесно някого до себе си. Когато се опиташ да се приближиш, той те игнорира. От него лъха невероятна студенина, но и в същото време магнетичност, която все още те привлича. Не можеш да го обясниш. Чувствата в теб се появяват като вълна, която не можеш да спреш. Вълна, нуждаеща се и зовяща своя бряг, който сякаш се отдалечава с всеки път, в който се опита да се приближи до него. Такъв е този мъж. Необяснима загадка. Една енигма. Дълбоки води. Ти толкова го обичаш, а той толкова те отблъсква. А това теб толкова те наранява, докато един ден не изхабиш любовта си към него и не се откажеш или примириш. И тогава започваш да го презираш и се чудиш как изобщо си обичала такъв човек. Обичала си само представите си за него, но не и самия него. А двата образа са коренно различни.
Страстната и безумна любов
Този вид любов се появява като гръм от ясно небе – в често случаи с цветя и рози, без да подозираш, че пътят всъщност е толкова трънлив. Срещаш го и сякаш сте се познавали от предишен живот. Дошъл е, за да предаде своя урок и да си отиде. Но ти все още не го знаеш и се влюбваш страстно и всепоглъщащо, с една дума – губиш си ума. Всичко е романтика в началото. Той е толкова идеален в твоите очи. Сладки тайни срещи, размяна на писма, любовни поеми. Има от всичко по много и една огромна страст. Ти все повече хлътваш по този човек, че мисълта да си без него започва да те побърква. Вече дори не помниш каква си била, преди да си го познавала. Забравяш истинското си аз. Мислиш, че това е голямата любов на живота ти. Изглежда всичко е споделено и перфектно, сякаш той те обожава.
Но само така изглежда… Докато не започнат скандалите, обвиненията и проява на голямото му его. И накрая естествено избира него пред теб. Наситил ти се е и си му омръзнала, ти просто си била поредното завоевание. Както горещото лято преминава през теб за кратко и после без да усетиш си отива. Накрая идват сълзите на есента и студеният полъх на вятъра, които остават след него. Ти плачеш и страдаш толкова безсънни нощи, надяваш се да се върне при теб, а той все не идва… Докато накрая се примиряваш и нямаш друг избор, освен да продължиш живота си без него. И да си припомниш отново своето истинско аз. И може би тогава да откриеш, че всъщност всичко е било за добро, че си станала много по-силна жена, уважаваща себе си. Научила си своята истинска стойност и преживяното с този мъж ще ти остане само като белег, който да ти напомня да не повтаряш едни и същи грешки отново.
Автор: Вероника Павлова
