В. Седларска: Не изпратих SMS за Българската Коледа, срам ме е от липсата на държава
Снимка: Не изпратих SMS за Българската Коледа
"Не изпратих SMS на „Българската Коледа“. Не гледах и концерта. Срам ме е. Срам ме е от тази приповдигнатост, с която празнуваме липсата на държава.
Срам ме е от лицемерието. Срам ме е от безочието, с което държавата подвиква да им хвърлим един sms от балкона. Не, не ни подвиква, настанява се на трапезата докато вечеряме с телевизионни клипове, затъква хапките ни в гърлото, муши се в душите ни и шепне: ти си лош, ако не пратиш sms, ето, хапваш си тук спокойно, а има деца, които чакат да бъдат излекувани, ти си лош, лош си…
Лоши сме. Лоши сме, защото сме си направили държава, в която лечението на тежко болни деца не е грижа на държавата.
Лоши сме, защото търпим парите да се крадат, разпиляват, да отиват за показно благосъстояние, за кич, за егоистично удовлетворение на този или онзи управник, а не за болни деца. Лоши сме, защото понасяме бездушни чиновници да решават кое дете ще живее и кое не. Лоши сме, защото години наред не можахме да принудим държавата да сложи ред във фонда за лечение на деца. За какво трябва да харчи парите си една държава, ако не за кувьози? Кувьозът е продължение на майчината утроба за деца, които се раждат преждевременно или с проблеми. Ако държавата не е купила достатъчно кувьози, това означава, че още от първия миг на това дете тя не е майка, мащеха е. От най-лошите мащехи, тези, които убиват.
Лоши сме, защото не сме оказали натиск децата с тежки диагнози да получават от държавата лекарства, протези, колички, а не семействата им да фалират, за да могат децата им да виждат, чуват, прохождат, разхождат.
Лоши сме, защото не изискваме от държавата да оказва подкрепа на родителите да си намират работа, съвместима с грижите за болно дете.
Добри сме, докато се разминаваме по улицата с дете в количка, тикана от измъчена майка. Тогава душата ни се свива, миличкото то, горката тя, пази боже, пази боже!
Но после не ни идва наум, че добрите трябва да се обединят, за да кажат на слепите: Длъжни сте да помагате от наше име на болните, затова сме ви избрали, това е общественият договор, държавата се създава, за да помага на по-слабите, на немощните, на затруднените, на подминатите от късмета да са здрави.
Затова съществува държавата, а не за да направи клипче, да ровичка в душите на хората, да наеме най-модния за момента актьор, да направи концерт, да отчете, че сме добри, благородни хора, за да седнем на трапезата доволни, че сме изпълнили дълга си.
Не, не сме го изпълнили."
Веселина Седларска, журналист и писател
