В края на 18 век се използва Революционният календар, който дели месеца на три седмици, а деня от 10 часа
Френският революционен календар е календар, въведен по време на Френската революция и използван от френското правителство в продължение на 12 години – от края на 1793 г. до 1805 г., както и през 1871 г. по време на Парижката комуна.
В края на 18 век във Франция се използва Революционният календар, който дели месеца на три седмици, а деня от 10 часа.
Френският революционен календар е въведен от Конвента на 5 октомври 1793 г. Този календар е отменен от Наполеон Бонапарт на 9 септември 1805 г., който с указ възстановява Григорианския календар от 1 януари 1806 г.
За начало на летоброенето се приема 22 септември 1793 г. - първият ден на Френската република, когато започва година I. Годината се дели на 12 месеца. Имената на месеците показват типичните белези на съответния сезон.
Есенни месеци:
vendémiaire (от фр. vindemia – бълг. гроздобер) – от 22 септември,
brumaire (от фр. brume – бълг. гъста мъгла) – от 22 октомври,
frimaire (от фр. frimas – бълг. мраз) – от 22 ноември,
Зимни месеци:
nivôse (от фр. nivosus – бълг. снежен) – от 21 декември,
pluviôse (от фр. pluviosus – бълг. дъждовен) – от 20 януари,
ventôse (от фр. ventosus – бълг.ветровит) – от 19 февруари,
Пролетни месеци:
germinal (от фр. germen – бълг. кълн) – от 20 март,
floréal (от фр. flos – бълг. цвят) – от 20 април,
prairial (от фр. prairie – бълг. ливада) – от 20 май,
Летни месеци:
messidor (от фр. messis – бълг. жътва) – от 19 юни,
thermidor (от гр. thermos – бълг. горещ) – от 19 юли,
fructidor (от лат. fructus – бълг. плодове) – от 19 август.
Всеки месец се състои от 30 дни. Вместо на седмици, месецът се дели на десетдневки (декади). Всеки ден от десетдневката се нарича с поредния си номер:
- primidi (първи ден),
- duodi (втори ден),
- tridi (трети ден),
- quartidi (четвърти ден),
- quintidi (пети ден),
- sextidi (шести ден),
- septidi (седми ден),
- octidi (осми ден),
- nonidi (девети ден)
- décadi (десети ден).
