Сряда, 27.11.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

В Европа е практика пациентските организации да стават част от агенциите, занимаващи се с оценката на здравните технологии

В момента в България се правят само елементи на оценка на здравните технологии и са необходими редица стъпки за пълното въвеждане на тази система.

Това обяви председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова по време на кръгла маса, посветена на темата. Пред журналисти тя поясни, че оценката на здравните технологии се прилага при формирането на Позитивния лекарствен списък. Там се прави една точкова система на оценяване, според която се определя процента на реимбурсация, каза тя.

Д-р Дариткова напомни, че за да се направи качествена оценка са необходими точни статистически данни за случващото се в системата на здравеопазването. Тя заяви, че на този етап, въпреки че у нас има структури, които се занимават с анализ на информацията, той не се прави така, както се прилага в другите страни. Според нея в тази насока са важни две неща. На първо място медицинските университети трябва да обучат кадри, които да извършват тази дейност съгласно стандартите на страните, които са отличници в тази област. Д-р Дариткова съобщи, че факултетите по обществено здраве в София и Пловдив са заявили, че имат готовност да предоставят такова обучение. Тя предположи, че то няма да отнеме много време, защото това ще бъде надграждащо образование - към някоя специалност ще се надгради и обучение по оценка на здравните технологии.

„От там нататък е важно да се събира адекватна медицинска статистика. Важен етап за успешното въвеждане е и остойностяването, защото ако имаме една базисна система за остойностяване много по-лесно бихме могли да планираме разходите и тяхната ефикасност”, каза д-р Дариткова. Тук обаче тя отново отбеляза, че начинът на работа на системата за медицинска статистика в България трябва да се промени. Според нея начинът, по който сега се събира информация от лечебните заведения и общопрактикуващите лекари е архаичен и събраните данни не могат да се използват на 100%. Дариткова добави, че с единната информационна система на НЗОК събирането на данните ще бъде много по-лесно и ще има възможност за обмен на данни между НЗОК и МЗ - нещо, което в момента е леко затруднено.

Според проф. Елиас Мосиалос от Лондонското училище по икономика и политически науки, най-добре е България да заеме опит от Скандинавските страни. Той отбеляза, че при тях още от 60-те години на 20-ти век има пациентски регистри, които се използват за анализ на ефективността на дадено лечение. Проф. Мосиалос добави, че изграждането на цялостна система за оценка на здравните технологии е труден процес и че е добре първоначално страната ни да се съобрази с наличната за момента информация и да я анализира според потребностите на различните участници в здравната система – институции, лечебни заведения, лекари и пациенти.

По време на форума проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на Международно общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR), очерта основните перспективи на развитие на оценката на здравните технологии в България. Според нея без пълни епидемиологични данни за заболеваемост, смъртност, преживяемост и др. за всяко едно заболяване, оценката на здравните технологии не е възможна. „Тук е и едно от основните предизвикателства – в България имаме остра необходимост от създаване на епидемиологична база данни по тези критерии, която следва да бъде напълно достъпна за заинтересованите страни”, каза тя.

Пенка Георгиева, член на УС на Българската асоциация за закрила на пациентите заяви, че за всеки пациент е от ключово значение да има достъп до предписаната му терапия. „В Европа е практика пациентските организации да стават част от агенциите, занимаващи се с оценката на здравните технологии, защото ние сме естественият измерител на качеството на тяхната работа. Искрено се надявам и в България тази практика да бъде въведена и подкрепена от регулаторна рамка, която да урежда взаимоотношенията между основните участници в процеса – институции, медицински специалисти и пациенти”, каза тя.

Източник: zdrave.net

30-11-2012 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Защо употребата на никотин вреди на здравето?
[Виж резултатите]

На този ден

 На 27 ноември 1895 г. Алфред Нобел прави завещание, с което завещава огромното си  състояние за учредяване на  фонд за Нобелова наград... повече

Препоръчани страници