Ученичката Александра Петкова от НПМГ спечели Европейския конкурс за млади учени
Снимка: Ученичката Александра Петкова от НПМГ спечели Европейския конкурс за млади учени
17-годишната Александа Петкова от Националната гимназия по природо-математематически науки НПМГ в София обори 103 годишна теория на Келвин.
Спечели участие в Нобеловата седмица в Стокхолм в края на годината.
Ще участва и в световния шампионат по физика и математика в Кълъмбъс – САЩ през пролетта на 2025 г. Ученичката от 12 клас Александра Петкова обори теорията на над 100 години на учения Малвин Келвин за константните ъгли на плавателните съдове в морето! Научният труд на Александра Петкова оборва безапелационно теорията на Келвин за константните ъгли, които оставят следите от кораби в морето.
“Всеки е виждал как когато плавателният съд се движи, зад него във водата се получават триъгълни дири. Преди 100 години Келвин извежда математичеки, че ъгълът не зависи от параметрите – няма значение дали е малка лодка или огромен кораб, следите са едни и същи. Оказва се не точно така”, обяснява ученичката. При сателитните снимки още в началото на XX век хората забелязали ъгли, много по-малки от ъгъла на Келвин. Анализът на Александра доказва, че те зависят от скоростта и големината на кораба, както и от плътността на водата и височината на вълната.
“Ако ми кажете тези параметри, мога да ви кажа колко точно ще е ъгълът според моята теория. Вече ще може да знаем кога ще сме и кога няма да сме в режима на Келвин”, уточнява младата физичка.
Най-интересният опит според нея се получил в надуваем басейн с 20 см вода. Откритието на Александра може да бъде в ползва на корабостроенето. Малки плавателни съдове могат да развият висока скорост.
"Когато искате да оптимизирате някой кораб, ще ви е доста по-лесно да гледате ъглите, отколкото турбуленцията", убедена е ученичката.
Проектът е започнала с Петър Петров от Математическата гимназия във Варна преди две години като работа за Международния турнир на младите естествоизпитатели. Тази година обаче го е довършила като статия. Иска да я публикува в реномирано международно научно списание преди да замине за САЩ. Как да го направи ще се съветва с научния си ръководител Никола Каравасилев.
И въпреки възможностите, които определено има пред себе си, младата българка вече знае къде точно ще следва за бакалавър – във Физическия факултет на СУ, чиито преподаватели цени високо. Не иска чужбина – не се чувства добре дълго време зад граница. А и иска изцяло да се отдаде на ученето, което няма как да се случи, ако трябва да работи, за да си плаща общежитието например.
"Не ми трябват лъскави маси и столчета, на теоретичната физика ѝ стига лист, молив и бюро", обобщава момичето.
Обича физиката още преди да знае как се нарича тази наука.
