Туберкулозата: Научна среща на Българското дружество по белодробни болести
Снимка: Туберкулозата в центъра на Научна среща на Българското дружество по белодробни болести
От 30 юни до 2 юли 2023 в хотел “Рила” в курорта Боровец ще се състои Лятната научна среща на Българското дружество по белодробни болести (БДББ).
По традиция на своите научни срещи Дружеството дискутира актуални въпроси на белодробното здраве и нови подходи в лечението на белодробните заболявания.
Тази година пулмологичната общност ще се обърне към едно заболяване, което след дълги години на овладяно разпространение, напоследък се завръща след отшумяването на COVID пандемията - туберкулозата.
Още със създаването си през 1909 г. Българското дружество по белодробни болести, възникнало като „Дружеството за борба с туберкулозата“, си поставя задачата да изучи това заболяване, да организира пропагандата на борбата с туберкулозата чрез всички възможни средства и да осигури обществена профилактика. Няколко поколения посветени български медици успяват през годините да осъществят огромен пробив в отношението на цялото общество към туберкулозата.
Защо повече от век по-късно говорим отново за туберкулоза и какви са съвременните средства за превенция и лечение на коварната болест?
На тези въпроси ще могат да отговарят участниците в научната среща.
Доц. Диана Петкова, председател на БДББ, представя основната посока на научното събитие:
“Поставихме като акцент на Лятната научна среща на Българското дружество по белодробни болести туберкулозата - една инфекция, която като че ли малко поизоставихме в последните няколко години покрай COVID пандемията, която като бумеранг се завръща върху нас.
През последните месеци от различни региони на страната идват факти, които не сме обобщили все още, но те говорят, че заболеваемостта от туберкулоза като че ли има позитивен тренд, идват тежки болни със запуснато заболяване, бацилоотделители. През последните 3 години в хода на COVID пандемията семействата живееха затворени в дома си, голяма част от хората от чужбина се завърнаха у нас. Това създаде условия там, където има туберкулозно болни, хората да не търсят лекарска помощ или да забавят търсенето й – по една или друга причина – страх от заразяване в лечебно заведение, недооценяване на симптомите, самолечение, или други причини. Това увеличи броя на болните с туберкулоза, непотърсили своевременно лекарска помощ. Налага се да се анализира ситуацията и да се търси решение с помощта на институциите.
Една от целите ни в тази научна дискусия е да обновим знанията си, да ги предадем на по-младите колеги, които през последните години се вляха в нашето дружество, да сверим часовника си с новите стратегии и подходи за управление на тази болест във връзка с мерките и инициативите на Световната здравна организация (СЗО). Искаме също да преброим редиците си, да направим един преглед на това, което остана от противотуберкулозната мрежа в страната – Белодробните болници, Туберкулозните диспансери. Знаете, че в хода на пандемията голямата част от тях бяха преобразувани в структурни звена за лечение на пациенти с ковидна инфекция. Необходимо е да направим един вътрешен анализ на тази белодробна мрежа като състав, като необходимост, като специалисти и като проблеми, които да коментираме. И не на последно място целим да придобием знанието и обсъдим новите възможности за диагностика и лечение на мултирезистентна туберкулоза.
Поканили сме експерти от Министерството на здравеопазването (МЗ) – с нас ще бъдат д-р Мария Тюфекчиева и г-жа А. Янева, които от дълги години ръководят и методологично подкрепят тази дейност в МЗ, с които да коментираме наболели проблеми, както и да обсъдим стратегията за работа. Борбата с туберкулозата на първо място е държавна политика, подкрепена и ръководена от СЗО навсякъде по света.
Наред с това в научната програма на нашия форум сме включили няколко сесии, които се провеждат със съдействието и подкрепата на нашите партньори от фармацевтичните компании които ще ни запознаят с най-новите стратегии и подходи за управление на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиалната астма, интерстициалната фиброза и заболяванията на белите дробове, характеризиращи се с фиброзиращ фенотип, които са изключително важни в последните няколко години. Можем да кажем, че там се случват чудеса и се променят парадигмата на лечение и прогнозата на пациентите с подобни заболявания, особено ако диагнозата е поставена навреме.
Голямата част от нашата програма сме посветили на младите хора, които да намерят своята трибуна на този научен форум, за да представят своите научни разработки и да направят своя „прощъпулник“ на научния подиум на Българското дружество по белодробни болести. Подготвили сме една доста пъстра и изпълнена с интересни съобщения научна програма, която отново амбициозно сме си поставили задачата да изпълним в рамките на два работни дни.
Нашето научно дружество работи изключително добре с институциите – както с Министерството на здравеопазването, така и с НЗОК, и със Здравната комисия в Народното събрание. Проблемите на българските пулмолози и на хората с белодробни болести не са никак леки. В рамките на възможното и в условията, в които живеем и работим, ние се опитваме да ги решаваме. Целите на тази научна среща са свързани с основния проблем, насочен към туберкулозата, и затова след като направим анализ, ние ще направим предложения към тези институции. Ние сме създали организация, за да огледаме от наша гледна точка мрежата от лечебни заведения, лекари, медицински сестри, лабораторни лекари и лаборанти, които работят в това направление, за да можем анализирайки данните, да отправим съответните предложения. Естествено, преди това е необходимо да дискутираме възможността за решение на тези проблеми. Един от основните въпроси е финансирането на лечебните заведения, който вече няколко пъти се обсъжда. Управителният съвет на БДББ и Експертният борд по белодробни болести обсъдиха тази възможност и сме депозирали съответните документи в Министерството на здравеопазването с оглед оптимизиране на заплащането на леглоден за лечението на болен с туберкулозно заболяване. Съществен проблем е и това, че работещите с болни от туберкулоза лекари и медицински сестри не достигат и логично застаряват, като средната възраст на заетите в мрежата е над 60 години в голяма част от противотуберкулозната мрежа. Това изисква да се обърне внимание върху проблема за кадровия дефицит и потенциалната възможност за създаване на по-атрактивни за младите специалисти условия за труд, за да не се окаже, че след няколко години няма да ги има и знанията, и опита за лечение на туберкулоза, преподаван успешно у нас десетилетия назад.”
