Целувката на Анна, градска песен
Снимка: Целувката на Анна
Червено вино снощи пих
и капка не остана.
И морно чело аз изтрих
в къдриците на Анна.
Не бих желал дори
и щерка на султана,
на устните ми щом гори
целувката на Анна.
Съдът и църквата крещят,
крещят какъв да стана,
по дяволите да вървят,
а аз при мойта Анна.
Да бях пред някой чародей,
пред него да застана,
ще му поискам три неща
първото е Анна.
Скрий се, о дневна светлина,
ела ти нощ желана,
че имам среща аз тогаз
със мойта мила Анна.
Целувката на Анна, градска песен
Песента е по стихотворението на Роберт Бърнс "Целувката на Анна". Писано е през XVIII век.