Траян, 13-ят римски император, вторият от "Петимата добри"
Снимка: Император Траян
Марк Улпий Траян е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар. „Петима добри императори“.
Роден е в Италика (близо до съвременна Севиля в Испания), в семейството на Улпий Траян, виден държавен и военен деятел по времето на император Веспасиан.
През 97 г. Нерва, за да угоди на армията, симпатизираща на Траян, го осиновява и обявява за наследник. За заслугите му в Германия Сената гласува на Траян титлата Germanicus, ("Германски"). След смъртта на Нерва (през 98 г.), Траян става император.
Траян е първия римски император роден в провинция.
Траян възприема вътрешния курс на своя предходник и осиновител, демонстрира любезно отношение и приветливост към всички обществени слоеве, стреми се към приятелство и съгласие с нобилитета, съставен вече предимно от знатни провинциали и все по-малко староримски и италийски патриции.
В официалната клетва на сенаторите към императора е добавена фразата „ако управлява добре и за общото благо“. Възобновена е дейността на избирателните комиции, обявена е свобода на словото, забранени са доносите, Сената получава правото да назначава и контролира провинциални магистрати, разбира се, одобрени от принцепса.
По времето на Траян Рим води две войни с даките, които завършват със завладяването на цяла Дакия и включването ѝ в състава на империята.
Втората дакийска война през (105-107 г.). Този път римските легиони са предвождани лично от император Траян, който преминава Дунава по специално построен каменен мост (при дн. Железни врата) проектиран от известния архитект Аполодор от Дамаск.
След завладяването на земите северно от Дунав там е създадена римска провинция Дакия и там са основани романизирани колонии на ветерани и преселници от Италия. В чест на победата на Траян се присъжда почетната титла Dacicus ("Дакийски").
Благодарение на завладяването от император Траян на дакийските съкровища и експлоатацията на дакийските златни и сребърни рудници се подобрява състоянието на държавните финанси.
Това позволява в Рим, Италия и провинциите на цялата империя да бъде изпълнена мащабна програма за обществено строителство, която се изразява в строеж на обществени сгради, пътища, акведукти, реконструкция и модернизиране на пристанища. В столицата е построен многоетажен универсален търговски център (Пазар на Траян), в който се помещавали различни магазини. Основани и застроени са и нови градове (Марцианопол, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Августа Траяна и др.)
Освен новия Форум на Траян, построен в Рим, за Траяновото управление напомня и знаменитата 40-метрова Траянова колона (през 1587 г. стоящата на нея фигура на императора е заменена с тази на апостол Петър). Построена в чест на победата в Дакия, колоната по цялата височина е украсена с изящни барелефи, изобразяващи епизоди от войната.
В 114 г. римляните намират повод за нахлуване в Армения, прогонват партското присъствие там и обявяват страната за провинция. Моментът е подходящ за атака срещу Партия, отслабена от междуособици и конфликти със степни номади на изток. Начело на голяма армия, Траян завладява областите Асирия, Месопотамия, Вавилония, превзема градовете Селевкия и Хатра, и влиза в укрепената партска столица Ктезифон, при което партският цар е принуден да избяга, оставяйки трона и семейството си в ръцете на нашественика.
В традицията на Рим, Траян е смятан за най-успешния принцепс.
След смъртта си великият император и пълководец е обожествен от Сената, който възприема обичая да приветства всеки следващ нов цезар с пожеланието „Да бъде по-щастлив от Август и по-добър от Траян.“
