Торфени блата: Невидима "въглеродна бомба" тиктака по света
Снимка: Торфени блата
Световните торфища са "опасно незащитени" въпреки колосалните количества въглероден диоксид, които вече са изпуснати в атмосферата от тяхното унищожаване, установи проучване на международен екип от учени.
Торфищата покриват само 3% от земната площ на планетата, но съдържат повече въглерод от всички гори в света. Фермери и миньори обаче ги източват. В същото време се отделя толкова много CO2, че взети заедно, се нареждат на четвърто място сред най-големите замърсители на въздуха в света след Китай, Съединените щати и Индия.
Първата глобална оценка установи, че само 17% от торфищата са в защитени територии. Това е в рязък контраст с други ценни екосистеми. Например 38% от тропическите гори и 42% от мангровите гори са защитени.
Три четвърти от световните торфища са съсредоточени в пет държави. Най-много от тях има в Канада, Русия и Индонезия, където нивото на защита е дори по-ниско от средното. Малко по-добро е положението в САЩ и Бразилия. Дори статутът на защитена територия обаче не винаги означава надеждна защита на място, предупреждават учените.
Запазването и възстановяването на торфищата е от съществено значение за ограничаване на глобалното затопляне, а мерките за защитата им са рентабилен начин за борба с климатичната криза, казват изследователите. Една четвърт от световните торфища се намират на местни земи, за които е доказано, че страдат по-малко от влошаване на околната среда, отколкото другаде.
Торфищата са „екосистеми със свръхвисока стойност“, каза ръководителят на изследването д-р Кемен Остин от Обществото за опазване на дивата природа пред The Guardian. Те не само съхраняват въглерод, но и задържат вода, като помагат за предотвратяване на наводнения и суши и осигуряват дом на различни мъхове и цветя, птици, риби и пеперуди.
Въглеродът се натрупва в торфищата в продължение на стотици или дори хиляди години, поради което понякога ги наричат „въглеродна бомба“.
Тези влажни зони натрупват мъртъв растителен материал, който се разлага бавно поради високата влажност. Но пресушаването или унищожаването на торфищата освобождава CO2 в атмосферата. Междувременно въглеродът, съхраняван в торфищата, е еквивалентен на повече от половин век настоящи глобални емисии.
Изследователите казаха, че разширяването на защитените територии е важно за опазването на торфищата, но е необходимо и подобряване на управлението и финансирането на съществуващите резервати. Например в Република Конго почти 90% от торфищата формално са под държавна защита, но по-малко от 1% от тях са под строга защита. В Обединеното кралство 41% от торфищата са в защитени зони, но около 80% от блатата вече са унищожени от пресушаване, прекомерна паша и опожаряване.
Торфищата често остават невидими в глобалния екологичен дневен ред, казва професор Крис Еванс от Британския център по екология и хидрология. „Те обикновено са влажни, често недостъпни, не винаги са живописни и, за разлика от горите, гигатоните въглерод, които съдържат, са скрити под повърхността“, обясни той.
Според учения дори в тези торфища, които вече са били подложени на антропогенно въздействие, ситуацията може да се подобри чрез намаляване на дълбочината на дренажа. Тази мярка потенциално може да намали глобалните емисии с около 2%, като същевременно запази използването на земеделска земя.
Недостатъчната защита на торфищата може да доведе до загуба на това важно въглеродно хранилище, предупреди професор Хайко Балцтър от университета в Лестър в Обединеното кралство.
