Тони Димитрова с песен за батко си: В сянката на твоята душа
Снимка: Тони Димитрова с песен за батко си: В сянката на твоята душа
Имаше най-хубавите трапчинки на света! Когато бях малка, с часове стоях със забити показалци и си прищипвах бузите, та да си направя и аз такива.
Когато съм се родила, ти си бил на 4 годинки и малко след изписването ми, си посегнал да ме погалиш като спя, ама баба ни те плеснала през ръчичките, за да не ме събудиш. И ти с нокътчето си ми одрал меката бебешка бузка. Носих този белег допреди години, сега съжалявам, че се е изличил.
Мили Бате, ти ме научи на толкова неща!
Всичко хубаво ми е от тебе! Книгите, музиката, китарата, колелото, поезията и още много и много!
Подари ми първата книга “Белият Бим, Черното ухо”, никога не я прочетох, още си стои неотворена, защото ми каза, че е много тъжна, но пък изчетох вагони с книги, благодарение на теб. Нареждаше пръстите ми на китарата и ми показваше акорди. И един ден, подрънквайки на китарата ти, видях, че магаренцето, което придържа струните по средата се мърда. Дали не го залепих с канаколит! Откъде да знам, че трябвало да е подвижно? И ти съсипах китарата.
А как те клюкарех на майка! И ти ми правеше физиономии зад гърба й, т.е. “Ти ще видиш, тя ще отиде на работа!”.
Беше отличник по всичко. Аз вървях след тебе и често чувах от учителите: “Данчо е голяма работа!” - и по математика, и по физика, история и музика. Рисуваше уникално, правеше чудеса от всичко, имаше златни ръце, и златно сърце!
Ти беше отличник и в живота! Умен, благороден, добър, честен и много скромен. Все ми се караше, когато говорех за теб в интервютата, казваше ми: “Стига си занимавала хората с мен!”. Когато беше на някой от концертите ми и аз те показвах на хората,толкова се притесняваше!
А аз те обичах, най-много теб, обичах, бате! Никога не ме упрекна за глупостите и в личния живот и в професията! Но ме мислеше и беше до мен, в мига, в който изревавах за обич!
И идваше и си говорехме, и ти успяваше всяка моя драма да превърнеш в перушинка!
Когато бяхме малки, спяхме на едно легло - ти нагоре, аз наобратно. А тогава се напикавах всяка нощ. И все ти намокрях краката. Един ден, след поредния топъл компрес върху тебе, ти избухна и каза на майка: “От тази Ана ще хвана ревматизъм!” Е, излекуваха ме лекарите, но години наред се побъркваме от смях с тази напишкана сага!
Помниш ли, как отнякъде беше научил думата “Унд” и ме кръсти така. Викаше ми: “Унд, ела тук!”, “Унд, дай това”, “Унд, та Унд”, аз все ревях: “Пък, мамо, батко ме нарича Унд!”, и майка горката все ти се караше, а тя го правеше доста силно! Минаха години, и с изненада всички разбрахме, че Унд било едно просто “И” на немски, ама как обидно ми звучеше!
Преди време ти се бях намусила за това, че не ми се обаждаш няколко месеца и ти, благородникът, ми написа нещо, което винаги ще пазя: ”Ако ти звънна, ти няма да ми вдигнеш, но ако ти ми звъннеш, ще ти отговоря! Приятел може да те предаде, брат ти - никога!”
Бате, ти беше моето слънце с трапчинки! Не вярвам, че си на по-хубаво място - ти беше много щастлив тук, с Нелито, с двете си чудни дъщери, с нас!
Ти обичаше и беше човек за обичане! Ти беше половината от сърцето ми и благословия в живота ми! Как да я карам без теб? Добре, че татко е в мъгливия свят на деменцията, и не помни нищо, защото няма как да му кажа, че те няма!
Когато записвах тази песен си мислех за теб, и все плачех, и не можех да я изпея! Защото от една година те прегръщам само в съня си! Подари ми я Хайго Агасян, думичките са на Лора Кекевска, аранжимента е на Светльо Лобошки, а Нивелин Мирков ме записа и все ми казваше: “Хайде днес да не плачем!”!
Ще те чакам в съня си, Бате!
Посвещавам тази песен в памет на всички, които изгубихме в пандемията!
Тони Димитрова, Фейсбук профил
