Тодор Влайков е роден на 13 февруари 1865 г. в гр. Пирдоп
Снимка: Паметник на Тодор Влайков в Пирдоп
"...Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушале за него, оня дебелия, дето
носеше самурен кюрк и ездеше един чер арапски ат, в наше село имаше един човек, казваха го
дядо Славчо. А рабушчия в селския тефтер, дето е даването, го пишеше Славчо Крушака.
Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката.
Помня го аз хубавенце дяда Славча. Шестнайсе или седемнайсе годин, не знам добре, ще
станат по света Варвара, откак се е поминал, Бог да го прости, ама сякам, че и шеесе да се
минат, пак нема да го заборавя. Та и заборавя ли се такъв човек? Че то неговата добрина и
неговия разум имаше ли ги нейде? Какъв беше пък приказлив, па работен, па набожен! Кам
сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят..."
Най-известното произведение на Тодор Влайков е повестта „Дядовата Славчова унука“
Тодор Влайков, наричан с псевдоним Веселин, е български писател, общественик и политик. Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп.
Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Един от основателите (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Тодор Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.
Къщата на Тодор Влайков, худ. Константин Щъркелов
През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”.
По-известните произведения на Тодор Влайков са:
- „Леля Гена“ (1890)
- „За чича Стайка“ (1891)
- „Ратай“ (1892)
- „Учител Миленков“ (1894)
- „Разкази и повести“ (1897)
- „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1889 и 1928)
- „Стрина Венковица и снаха й“ (1925)
- „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Влайков, е открита сграда, която е предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно, киното вече носи името „Влайкова“.
