Теодор Панов е част от революционното движение в началото на 20 век
Снимка: Българинът Теодор Панов е част от революционното движение в Персия в началото на 20 век.
През първото десетилетие на XX в. в Персия се развиват бурни събития. Националистическото движение в комбинация с т.нар. Конституционна революция довеждат до създаването на Меджлис (народно събрание) и конституция, но в крайна сметка страната бива разделена на три сфери на влияние с договора между Русия и Великобритания в Санкт Петербург от 31 август 1907 година.
Българинът Теодор Панов е част от революционното движение в Персия в началото на 20 век.
Отгръщайки страниците на дневника на българския посланик в Костантинопол в края на споменатото десетилетие – Михаил Сарафов, се натъкваме на любопитна записка, носеща датата 5 октомври 1909 година:
"Теодор Н. Панов, водителят на революционерите в Персия, които успяха да свалят шаха Мехмед Али и държат сега властта в ръцете си, ме посети втори път. Според него в Персия „конституционно“ движение става само за удовлетворение на лични интереси. Стимулът на водителите е забогатяване. В страната няма общопризната власт, нито нещо като редовна война."
Както е видно Теодор (изписван още като Тодор) Панов се опитва да води политика на високо ниво и да въвлече България в конфликт на друг континент. Съдейки по резултатите, не успява. Коя обаче е тази мистична личност, за която в българската историография няма никакви данни?
Очевидно става въпрос за сериозен човек, тъй като британския ориенталист Едуард Гранвил Браун го споменава нееднократно в своя труд „Персийската революция 1905-1909“. Миналото на Панов е повече от любопитно – преди той е харамия в Македония, след като цялото му семейство е изпратено в турски затвор, където баща му умира, а брат му и сестра му са убити. Впоследствие се мести в Русия и става сътрудник на органа на Конституционно-демократичната партия „Реч“.
„Личното ми впечатление от него не е неблагоприятно. Явно той е нещо като авантюрист, човек на действието, а не на книгите, но при настоящата ситуация в Персия именно такава личност е подходяща да бъде кореспондент там“, пише британски резидент в Санкт Петербург за Панов. Именно в това си качество българинът заминава за Техерен в средата на 1908 година, но явно няма намерение да се задоволи само с пасивната роля на наблюдател. „Когато заминавах знаех, че не ме чакат рози. Ни най-малко не се заблуждавах за чувствата, които руската администрация ще изпита към кореспондент, който ще пожелае да изложи фактите, без да ги пречупва през собствените си предрасъдъци“.
Още след първата си дописка Панов бива определен за социалдемократ и анархист и лично посланика на Русия в Техеран Николай Хартвиг се изказва негативно за него заради националността му, поради която „не би могъл да придаде задоволително възгледите на руската дипломация, следователно той не е на правилното място“. Чашата прелива през декември, когато в кореспонденция за „Реч“ той в прав текст разказва за планирана провокация, целяща намеса на Русия във вътрешните работи на Персия.
На снимката: Бунтовници срещу управляващата династия Каджар.
