Стендал е роден на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция
Снимка: Стендал - Червено и черно, Пармският манастир
„Красотата не е нищо друго освен обещание за щастие.“
„Само великите умове могат да си позволят простичък стил.“
„Любовта винаги е била най-важната работа в живота ми, ако не и единствената.“
Стендал, псевдоним на Анри Мари Бейл, е френски писател известен с прецизния психологически анализ на своите герои.
Анри Мари Бел взема за псевдоним името Стендал от град в Германия.
Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия.
Неговият роман „Пармският манастир“ е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и "страстна" държава, отколкото възраждащата се Франция.
Писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.
Стендал написва най-добрите си произведения: „Арманс“, „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“.
Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата "На малцината щастливци", обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.
Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия — монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.
