Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, Русенско
Снимка: Стефан Цанев
Непатетична изповед
Преди да те целуна,
исках да ти кажа
кой съм.
Но не успях,
защото се целунахме внезапно.
Затова сега,
преди да ме залееш
със златните вълни на косите си –
изслушай ме.
Отдавна не бяха ме наричали
най-добрия човек на света –
и аз бях забравил
да бъда добър.
Моето минало
е миналото
на един романтичен юноша,
танцуващ върху маси и покриви –
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност
на дансинга.
Стефан Цанев
Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г.
Стефан Цанев завършва Второ средно училище „Баба Тонка“ в Русе през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър(1967 – 1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията (1992 – 1996), Театър „София“ (1996 – 2008).
Стефан Цанев е автор на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
Стефан Цанев написва 4-томна историческа сага "Български хроники".
Стихове на Стефан Цанев са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Стефан Цанев е носител е на:
- Наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988),
- Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992),
- Националната награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата (2004),
- Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011),
- Наградата „Орфеев венец“ – за високи постижения в съвременната поезия (2012)
Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006).
Актрисата Доротея Тончева е съпруга на Стефан Цанев.
