Смяната на властта в Китай винаги е забулена в секретност
Ангъс Фостър
Би Би Си
Той не е кандидатствал никога за никакъв изборен пост. Не знаем какво мисли за глобалната икономика, нито за глобалното затопляне. А мнозина китайци по-добре знаят по външност жена му - тя е певица.
При все това обаче 59-годишният Си Цзинпин ще стане най-могъщият човек в Китай през идното десетилетие, пише Би Би Си.
Церемонията по предаването на властта в Китай винаги е била забулена в секретност, пораждайки интриги и напрежение в обществото. Но днес Китай вече е втората икономика в света, всеки момент ще стане свръхдържава и смяната на китайското ръководство се следи внимателно в цял свят.
Страната е изправена пред твърде трудни проблеми. Мнозина наблюдатели смятат, че моделът за икономическо развитие, осигурявал досега бърз растеж независимо от социалните и екологичните щети, вече се е изчерпал. В момента въпросът е дали тоталитарната държава може да подсигурява назрелите реформи и същевременно да балансира конфликтните интереси на различните групи за влияние.
Днешното ръководство на КНР начело с председателя й Ху Цзинтао, поело властта през 2002 г., е известно като “четвъртото поколение” управляващи, след като комунистите застават начело на страната през 1949 г.
В Китай строго се спазват възрастовите ограничения за заемане на партийни и държавни постове, тъй че сегашното ръководство ще трябва да се оттегли. От деветимата членове на всемогъщия Постоянен комитет на Политбюрото на ЦК на Китайската комунистическа партия (ККП) седмина са достигнали вече пенсионна възраст.
Си Цзинпин - в момента член на постоянния комитет на политбюро, постепенно ще получи всички пълномощия на днешния държавен глава Ху Цзинтао.
Прилично наследство на пръв поглед. През десетте години, откакто Ху Цзинтао е на власт, китайската икономика растеше със средно темпо от 10 на сто годишно и милиони китайци започнаха да живеят по-добре.
Растежът обаче засенчваше други проблеми. Икономиката изпадна в зависимост от държавните субсидии и държавните компании.Разривът между богати и бедни бие на очи: в Китай има един милион милионери, но същевременно и 150 милиона бедняци, които преживяват с по един долар на ден.
Населението на Китай бързо остарява, което струва скъпо на държавата при днешната социалистическа система за социално осигуряване и здравеопазване. Мнозина критици на Ху Цзинтао посочват, че с присъщата си предпазливост е отлагал решаването на тези проблеми, предпочитайки стабилността.
Особено внимание заслужава липсата на политически реформи. Комунистическата партия и до днес контролира всички назначения и смазва всяка критика. Тя харчи за вътрешна сигурност повече средства, отколкото за отбрана.
Наблюдателите очакват промени в стила на ръководство след идването на Си Цзинпин. Той е по-млад и по-добре познава Запада. Получил е привилегировано възпитание като син на човек от партийната върхушка - това му придава лустро и му вдъхва вяра в себе си.
В навечерието на партийния конгрес в китайската блогосфера плъзнаха слухове, според които Си Цзинпин се е срещал с известни реформисти. Няма обаче никакви потвърждения за това.
Междувременно политическата система в Китай се мени. В миналото водачи като Мао Цзедун или Дън Сяопин диктуваха на страната собствената си воля. В наши дни Китай се управлява от колективно ръководство и новият лидер ще трябва да лавира между различните фракции в състава му.
Според някои експерти влиянието на партийната и държавната бюрокрация се е засилило дотолкова, че до самия връх на властта могат да се изкачат само предпазливи администратори като Ху Цзинтао, а не смели реформатори, готови да се изправят срещу влиятелните кланове в партията и държавата.
Китайската компартия впрочем знае добре да брани властта си - за целта неведнъж се е налагало да променя курса и дори своите принципи.
Ако тя сполучи да ускори икономическите реформи и се справи с остри проблеми като социалното неравенство и корупцията, Си Цзинпин ще може през 2022 г. да повери на своя приемник кормилото на една нова световна свръхдържава.
Китайската компартия
- Държи властта от 1949 г. насам
- Наброява 83 милиона членове (2011 г.)
- 77 на сто от членския състав са мъже
- Селяни са една трета от членовете й
- 6,8 милиона партийци работят в органите на ККП и в държавните учреждения
- Компартията се финансира с държавни дотации и членски внос
- От 2001 г. е разрешено в партията да членуват частни предприемачи
- На конгреса ще присъстват седмината най-богати граждани на Китай
Как става смяната на властта в Китай
- На всеки 10 години се свиква конгрес на комунистическата партия
- Членовете на ръководството й, навършили 68 години, излизат в оставка
- Обявяват се новите имена в състава на Постоянния комитет на Политбюрото
- Новите членове на Политбюрото не се избират, а се назначават предварително
- При определяне на новия лидер е по-важно той да спада към определена фракция, а не да прокарва дадена политическа линия
- Подборът на нови членове на ръководството е обгърнат в секретност.
Още по темата: Китайските комунисти търсят изход в национализма
Патрик Леско
Франс прес
Последен великан от един изчезнал през миналия век комунистически свят, Китайската комунистическа партия (ККП) вече оцелява само с цената на акробатична шизофрения: да управлява с желязна ръка едно вече открито капиталистическо общество, като същевременно култивира недоверчив национализъм като последна защита за собствената й власт.
На откриващия се утре конгрес на ККП 59-годишният Си Цзинпин ще наследи друг апаратчик - 69-годишния президент Ху Цзинтао. Той ще се изправи пред безпрецедентното предизвикателство да се отчита пред едно зараждащо се, но вече непочтително обществено мнение, което все по-малко е склонно да търпи екстравагантното забогатяване на местния или национален елит.
Осемнадесетият конгрес на ККП ще се състои в столица, където гъстотата на ферарита, ламборгинита, мазератита и прочее порше кайени вероятно е по-голяма от където и да било.
Същинска “червена аристокрация”, “княжеските синове” (чиито бащи са довчерашните революционери) са яхнали вълната на един зле регулиран капитализъм, където непрозрачността на публичните търгове и сдушаването с могъщите държавни предприятия позволяват бързо забогатяване на борсата.
Не толкова зрелищният феноменален икономически бум от последните 10 години роди средна класа с автомобили, компютри, смартфони, която потребява реклами, мода, кино, туризъм и дори нецензурирана информация.
На най-ниското стъпало на стълбицата са все по-непокорните “сини якички” и едно “плаващо население” от 260 милиона сезонни работници, граждани втора класа без право на жителство в градовете, дошли от огромната маса от 650 милиона души селско население. Всички те спечелиха в различна степен от растежа при управлението на Ху Цзинтао.
В противовес на тази метаморфоза обаче, комунистическата партия и държава с прагматичното им управление изглеждат затънали в същинска политическа стагнация. В името на “хармонията и стабилността”, които са водещите понятия на режима, заимствани от “националния мъдрец” Конфуций (551-479 г. пр.н.е.), дисидентите продължават да са хвърляни в затвора, пресата да е озаптявана, а независимите синдикати - забранени.
Според политологът Жан-Филип Бежа, който е специалист по Китай, “управлението чрез консенсус на върха е една от причините за бездействието в областта на политическите реформи.”
Поради това Китай, който страда от липса на идеология, но черпи сила от статута си на втора световна сила, култивира един вездесъщ патриотизъм, който трудно крие възраждане на национализма, пораждащо тревоги у съседните държави. Почти изчезналата от медиите марксистко-ленинска реторика предизвиква усмивки у новото поколение, което е по-склонно да се пали в защита на новата национална гордост.
“Вярата в социализма стана проблемна и китайските управници търсят други източници на легитимност. Национализмът е мечтан заместител”, смята Бежа, според когото “ККП може да се гордее, че е осъществила мечтата на всички лидери на страната от опиумната война (1839 г.) - да върне на Китай мястото му в света.”
Официалната пропаганда припомня по всякакъв повод епохата на “униженията” на Китай при сблъсъците му с чуждестранните сили от 19-и век до 1945 г.
Постоянният обект на подигравки от страна на китайските комунисти Япония попадне под яростните им нападки заради петте необитавани островчета в Китайско море, към които имат претенции както Пекин, така и Токио. ККП обаче изкара хората на улицата и остротата на националистичните и популистки прояви изуми много чужденци.
Връщането на Хонконг през 1997 г. и на Макао през 1999 г., както и връщането на Тайван, продължават да са “свещена кауза” и абсолютната непримиримост на режима относно Тибет разпалват националното чувство и същевременно укрепва позициите на комунистическото висше ръководство.
“Ако не извършат промени в икономическата и политическата си система през следващото десетилетие, мисля, че може да станем свидетели на истинска нестабилност, която може да доведе до по-националистична и агресивна външна политика”, заяви миналата седмица Уинстън Лорд, бивш посланик на САЩ в Китай и бивш заместник-държавен секретар при управлението на Ричард Никсън.
Увеличаването на бюджета на Китайската народноосвободителна армия значително надхвърли увеличаването на БВП през последните 10 години.
А за отклоняване на засилващото се внимание на китайската общественост към постоянните скандали около обогатяването на елита прибягването до националистични емоции може да се окаже полезно.
Това обаче е нож с две остриета. “Децата на редица лидери са в чужбина, включително в Япония, или работят с многонационални компании. Те са уязвими за обвиненията на крайните националисти, че “продават страната”, подчерта Жан-Филип Бежа.
Източник: БТА
