Символите на Лисабон: Сардини, петел, кулата Белем, манастира Джеронимуш

Снимка: Символите на Лисабон: Сардини, петел, кулата Белем, манастира Джеронимуш

Лисабон (на португалски: Lisboa) е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията – около 2 700 000 души. Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.

Лисабон е сред най-старите градове в Европа и втората най-стара европейска столица (след Атина).

Петелът е един от символите на Португалия за добър късмет, символ на вярата и правдата.

А легендата разказва за петела и символиката. Един поклонник вървял по пътя към Сантяго де Компостела и бил несправедливо обвинен в кражба. Осъдили го на смърт чрез обесване. Помолил да се срещне със съдията, който тъкмо бил на трапезата и там го очаквал печен петел. Осъденият се заклел в невинността си и предрекъл, че този печен петел ще се изправи и ще закукурига, когато той увисне на бесилото. Точно така и станало. Съдията се втурнал към бесилката, за да поправи грешката си. А поклонникът, благодарение на късмета си и лошо направения възел, оцелял.

Сардините са друг португалски символ, който се среща навсякъде - под формата на сувенири, керамика, апликации и храна. Но защо сардини? И тази традиция препраща към една от легендите за свети Антон. След като напразно се опитвал да проповядва на хората, светецът се обърнал към рибите и те се вслушали в неговата проповед.

Незабравими остават разходките покрай кулата на "Белем", Паметника на мореплавателите и манастира Жеронимуш. Квартал "Белем" се намира на устието на река Тежу. Оттам са отплавали много от мореплавателите в търсене на нови търговски пътища. Вашку да Гама и спътниците му са прекарали в молитви нощта преди първата експедиция до Индия именно в този манастир. И със средства, спечелени от тази експедиция, е финансирано преустройството му. В него се намира гробницата на Вашку да Гама. Манастирът е паметник от списъка на ЮНЕСКО.

Манастирът Жеронимуш се намира в квартал Белем на Лисабон, той е най-грандиозният паметник на късноготическия мануелински стил на португалската архитектура.

Идеята за създаването му е на Енрике Мореплавателя през 1450 г. Строителството започва при крал Мануел I Щастливи през 1501 г.

Манастирът е неразривно свързан с историята на Великите географски открития. Именно там Васко да Гама и спътниците му са прекарали в молитва нощта преди отплаването към Индия. Строителството е финансирано с парите, получени от препродажба на индийски стоки и подправки. Преустройства са извършвани 1502 – 1520 и 1550 – 1580 г., както и обновление през XIX век.