Щастие, Ангел Колев
Щастие
В усмивките лъчисти - на Зората
и в сладкия покой на малък град,
сред ролите в житейския Театър,
все търся – и от него чакам знак!
Аз питам и най-сините простори,
със малък сал отправил се натам,
досещам се - с Луната ще говоря,
щом грейне за вечерния ми блян!
Дочул съм, че го има в планината
там, сгушено е казват - сред гори,
че плисва се в Душата ти, когато,
глас вплели сте, поточето - и ти!
Знам, сигурно се лута из тълпата,
път сбъркало, в бетонния ни Свят,
нашепващо - през ледения вятър,
че би избрало стряха, пред палат!
Едва ли, може да не бъде в слово,
в любима книга или в хубав стих,
дрънчат окови, с мислите тогава,
ний литваме към близките звезди!
Не, не е вярно – то е във Жената,
в сърцето, що те кара да трептиш,
тъй истинско - в очите на децата,
в стотиците въпросчета... в игри!
И сякаш, виж, оказва се - вовека,
с нас, Щастието в близост е било,
изглежда е задрямало... в Човека,
ти просто събуди го - със Любов!
Ангел Колев
11-11-2012
