Севастократица Десислава е една от забележителните жени на българското Средновековие
Снимка: Севастократорица Десислава е едно от най-популярните лица на българската средновековна история.
Единствената информация за Севастократица Десислава е, че е съпруга на севастократор Калоян и двамата като ктитори, заедно и като цареви братовчеди са изографисани с Константин Тих и царица Ирина Ласкарина Асенина в Боянската църква, уникален паметник на световното културно наследство от времето на т.нар. палеологов ренесанс в западни български земи.
Севастократица Десислава, една от забележителните жени на българското Средновековие, е изографисана в Боянската църква.
В нейното лице изкуствоведите и историците разпознават един изключително реалистичен за времето си портрет на жена от българското Средновековие, от излъчването на което се прокрадват първите наченки на последвалото ренесансово изкуство. За Десислава се знае със сигурност, че е живяла в средата на 13 век. Другото българско средновековно име носи последната владетелка на Зета, но няма сведения за връзка между двете.
Заедно със съпруга си, Десислава влага свои средства във второто разширение на Боянската църква (днес в близост до Националния исторически музей в София). Самата постройка принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж, определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният, повтарящ архитектурния тип на първоначалната църква, е бил техен семеен параклис.
Данните за севастократорица Десислава са доста оскъдни. Информация за нея има само в надписа под портрета ѝ в Боянската църква (1259 г.) Този портрет е второто писмено доказателство за съществуването на женското българско име Десислава, много популярно и до днес. Образът на Десислава е дотолкова уникален, че е изобразен на българска банкнота с номинал от 20 лв.
Облеклото на севастократорицата не е от най-типичните за аристокрацията по това време, а далеч надхвърля пищността на епохата. То е изтъкано вероятно от сърмени нишки и червена коприна, и заедно с украшенията за глава, доказва високата позиция, която севастократорицата и съпругът ѝ са заемали в Търновското царство в средата на ХІІІ век, отговаряйки и управлявайки средищния български район на днешна София със Софийско - Средец.
