„Семейство Мейзга“: Един велик анимационен филм от нашето детство
Снимка: „Семейство Мейзга“: Един велик анимационен филм от нашето детство
"Семейство Мейзга“ е унгарски анимационен сериал, създаден от студио Pannonia Film в периода между 1968 и 1978 г.
Съдържа 3 части от по 13 серии. През 2004 г. студиото Ex-Ist подготвя нова серия, в която семейството се запознава с компютрите и Интернет.
Сценариите са писани от Йожеф Ромхани и Йожеф Неп, който е и режисьор на поредицата. Тя се оказва изключително популярна и се излъчва в много страни като България, Чехословакия, Италия, ФРГ, ГДР и други.
В България сериалът се излъчва през 70-те години на миналия век и е с български дублаж.
В далечната за по-младото поколение 1968-ма година, унгарското студио PannoniaFilm създава детския анимационен филм Семейство Мейзга. Що за чудо е това? Както казва Аладар Мейзга: „Дай левче и ще ти кажа“.
Филмът набира популярност и достига българските екрани през 70-те години, за да се превърне в обичано предаване. Историята на семейството се завърта около сина Аладар, който от малък го бива в техниката и изобретенията. Още в първия епизод, младежът успява по неведоми пътища, посредством транзистор и части от телевизор, да изобрети устройство, чрез което осъществява връзка с потомък на семейството – Емзеперикс (MZ/X), роден през 30-ти век. Впоследствие напътствията и подаръците от далечния правнук ще донесат много приключения на Мейзга.
По всяка вероятност малкият Аладар е най-симпатичният и интелитентен персонаж в сериала, като изключим кучето Бльоки, което придобива истинска важност за историята във втория сезон, Невероятните приключения на Аладар.
Другите членове на семейство Мейзга варират от дребнави и дразнещи до глупави и тесногръди. По-голямата сестра на Аладар, Криста, е издържана в най-добрите традиции на досадната кака (подобно на Диди от Лабораторията на Декстър). Освен кофти качества, Криста притежава и котка със звучното име Мафия. Виж, майката Паула Мейзга е съвсем друго нещо. При нея неприятният характер и капризите са намерили плодородна почва и константното изнудване на мекушавия съпруг, Гейза Мейзга, е издигнато до истинско изкуство, чиито основни оръдия са внушаване на вина и натякване колко по-добри кандидати е имало за нейни съпрузи. Особено място на пиедестала на ухажорите заема Пища Хуфнагел, който изглежда е бил най-сериозния опонент на Гейза през моминските години на бъдещата г-жа Мейзга. Според мен въпросният е отпаднал от класацията, защото Хуфнагел значително отстъпва по звучност, а не защото се оказва мошеник и крадец, което явно не е проблем.
Таткото, както вече споменахме, е подложен на постоянен тормоз от дразнещата си съпруга, а единственият, който го подкрепя, е Аладар. Иначе за Гейза Мейзга може да се каже, че е добродушен и притеснителен дребен човечец, който робува на чуждо мнение и капризи и кой където свари го навиква или подиграва.
Като че от изброените персонажи липсва само д-р Мариш – съседът на семейството, който е стар ерген, саможив и надут. Към тази прелестна картина остана да добавя „раздразнителен“, за да ви убедя, че животът със съседи не е за всекиго.
В първия сезон, озаглавен Невероятните приключения на семейство Мейзга, Аладар изобретява устройство, което го свързва с Емзеперикс, а в епизодите след това сюжетът се върти около неразбориите, които причинява размяната на технологии между минало и бъдеще.
По време на втория сезон, Приключенията на Аладар Мейзга, другият симпатичен персонаж – кучето Бльоки, се научава да говори и всяка нощ придружава младия Аладар в пътешествията му към далечни планети. Вероятно повечето хора, които си спомнят сериала, ще се съгласят, че именно моментите с младия изобретател са най-забавни. Аладар е умен, сръчен, вечно поправя или конструира нещо, а идеите му нямат край. На фона на иначе скучноватите си роднини, най-малкият член на семейство Мейзга е истинско съкровище.
Трети сезон, Семейство Мейзга във ваканция, разказва за злополучните перипетии на героите, които се отправят на пътешествие по покана на гореспоменатия бивш ухажор на Паула, нескончаемо припомняния Пища Хуфнагел. След като се оказват излъгани и ограбени, Мейзга преминават през безчет изпитания по пътя към дома, обикаляйки целия свят.
Семейство Мейзга притежава особен чар. Иначе грозноватата анимация се отличава с изключително богат и жив език, много идеи и представлява наистина точно пресъздаване на семейна обстановка. Споровете и караниците на героите са толкова реални, че не остава и капка съмнение, че са взаимствани директно от реалността. Това донякъде е минус в моите представи, тъй като битовите разправии кой ще измие чиниите и кой на кого е взел шала не са точно това, което бих гледала за разтоварване.
Да не забравяме обаче, че анимацията е предназначена за деца, а те вероятно намират за забавни остроумните заяждания, особено тези между брат и сестра (или поне децата през 70-те години на миналия век са го оценявали подобаващо). Истината е, че от дистанцията на времето, това което отбелязвам като силната страна на филмчето, е сравнително високият език. На фона на анимациите от съвремието, има доста по-сериозно застъпена употреба на сложни думи и термини, поне в частта, засягаща Аладар. Това определено е нещо положително. Фантастичните случки, които ярко контрастират на иначе баналното семейно ежедневие, със сигурност са една от отличителните черти на сериала и причина за широката му популярност в годините на създаването му.
Семейство Мейзга остава в историята като обичано предаване с остроумни диалози, фантастични перипетии и една особена близост със зрителя, която постига чрез своята простодушност, наивност и семейна среда, в която всеки може да припознае по нещо. Бъдещите Емзеперикси на анимацията имат какво да понаучат от предшествениците си.
Източник: www.shadowdance.info
