Съвременната версия на изобретение за пръв път на космическата станция “Скайлаб” през 1973 г
Снимка: Космическата станция “Скайлаб”
Скайлаб 2 или SL-2 е първата пилотирана космическа мисия до Скайлаб, първата американска космическа станция. Мисията е изстреляна с ракета носител Сатурн IB и е с тричленен екипаж. Името Скайлаб 2 е свързано с космическия кораб, използван за мисията. Мисията Скайлаб поставя рекорд за продължителност на пилотиран космически полет.
Съвременната версия на детектор за дим е използвана за пръв път на космическата станция “Скайлаб” през 1973 г.
Понякога Скайлаб 2 е наричан Скайлаб 1, но Скайлаб 1 е непилотираното изстрелване на самата станция.
Станцията Скайлаб, гледана от командния модул на Скайлаб 2
Корабът е предназначен за екипаж от трима души и е със сериен номер CSM-116. Състои се от команден и сервизен модул, използвани в предишните лунни полети от програмата Аполо, а масата му е 19 970 кг. Корабът стартира на 25 май 1973 с ракетата „Сатурн IB“ от Кейп Канаверал във Флорида. Осем часа след това корабът се скачва с космическата станция Скайлаб над Тихия океан. Пет дни след това Ч. Конрад и Д. Kъруин правят космическа разходка в открития космос за извършване на дребни ремонти на слънчевия панел на станцията, с продължителност около четири часа. Няколко дни по-късно, на 10 юни правят второ излизане в открития космос за подмяна на ленти и филми и други дребни ремонти на станцията. Екипажът прекарва на станцията почти един месец и след ремонтите я оставя в добро състояние за следващите астронавти, които ще пристигнат на борда на станцията със Скайлаб 3.
Екипажът каца на 22 юни 1973 г. в Тихия океан, на около 1300 км от Сан Диего. Кабината на екипажа е прибрана от американския самолетоносач USS Ticonderoga, който е на около 10 км от мястото на кацане. Два дни по-късно и тримата членове на екипажа отлитат за Калифорния, където се запознават с Ричард Никсън и Леонид Брежнев.
