Събитие от 29 май 1919 г. е първото доказателство за Теорията на относителността на Айнщайн
Снимка: Слънчевото затъмнение от 29 май 1919 г. е първото доказателство за Теорията на относителността на Айнщайн.
Слънчевото затъмнение от 29 май 1919 г. е първото доказателство за Теорията на относителността на Айнщайн.
На 29 май 1919 г. теорията на Айнщайн е подложена за първи път на сериозен тест.
Това е може би един от най-известните тестове в научната история, а успехът му изстрелва Айнщайн във фокуса на общественото внимание, правейки го световна знаменитост.
Общата теория на относителността е съвременната теория на гравитацията, свързана с изкривяването на четиримерното пространство-време, а от там и на светлината.
Когато Айнщайн публикува теорията си, научната общественост е шокирана, защото дотогава никой не се е съмнявал, че светлината се движи само по права линия. Една от централните характеристики на Общата теория на относителността е, че всичко изпитва гравитация – всичко „пада“. Това със сигурност е вярно за неща като камъни, но Айнщайн осъзнава, че трябва да се прилага и за светлината. Светлината, като всички свободно движещи се обекти, иска да пътува по права линия и обикновено го прави. Това е една от характеристиките, които го правят толкова полезен пратеник в астрономията: ако погледнете назад по посоката, от която идва светлината, трябва да се вижда обекта, който е генерирал светлината.
На 29.05.1919, при пълното слънчево затъмнение на остров Принчипе край Африка, група британски астрономи, начело с Артър Едингтън измерва 1"79 дъгови секунди отместване на звездите, намиращи се около слънчевия диск, при предсказано от теорията на Айнщайн 1"75.
На снимката: Негатив на една от снимките на Едингтън на пълното слънчево затъмнение от 29 май 1919 г., представен в труда му от 1920г., в който обявява успешното потвърждение на теорията на Айнщайн, че светлината "се огъва".
