С кое наименование е известен опасен смъртоносен воден организъм
Снимка: С кое наименование е известен опасен смъртоносен воден организъм
Португалската галера е желеподобно, морско безгръбначно. Често бива неправилно наричано медуза, но всъщност не е едно-единствено животно, а сифонофора – колония от четири типа миниатюрни, силно изменени индивиди, представляващи специализирани полипи и медузоиди, всеки от който изпълнява някаква функция, като част от тялото.
На външен вид представлява грозд от „пипала“, провесени от пълен с газ тъмносин, наподобяващ на платно на ветроход орган (плавателен мехур), който се издига на около 20 cm. над морската повърхност и с който става придвижването – откъдето идва и името на организма.
Португалската галера е опасен воден организъм, контактът с който може да бъде смъртоносен за човек.
В пипалата, със спираловидна форма са разположени капсули, съдържащи отрова, която предизвиква парализа. Средната им дължина е около метър, но са известни екземпляри с пипала, достигащи до 50 m.
Тези фактически са трите вида полипи – дактулозоид, гонозоид и гастрозоид, които са свързани съответно със засичането и улавянето на плячка, с размножаването, и с храненето. Ако някое от тези пипала докосне предмет, веднага изстрелва над 750 000 отровни клетки. Отделени от тялото, пипалата може да причинят не по-малко болезнени последствия след ужилване, дори седмици, след като са били изхвърлени на брега. Изстреляната отрова достига до лимфните възли и – в зависимост от нейното количество – може да причини много мъчителна болка. Може да предизвиква смърт при ужилване.
Португалската галера се среща по бреговете на Австралия, южната част на Северна Америка и по протежение на Гълфстрийм, в субтропическите води на Индийския и на Тихия океан. Не притежава кръв, сърце, мозък. Храни се основно с малки рибки, скариди и други ракообразни. Пипалата от съставени от дактулозоиди са основния механизъм за улавяне на жертвата и за защита. Организмът храносмила уловената жертва в гастрозоидите, разположени под повърхността на водата. Там храносмилането става чрез отделянето на ензими, разграждащи белтъчините, въглехидратите и мазнините.
