Амазонските речни розови делфини са свещени според индианците
Снимка: Речният розов делфин може да върти главата си
Има много легенди за розови делфини или албиноси, но истинските са речни обитатели на река Амазонка и притоците й.
Те са едни от чудноватите, редки изчезващи видове животни на нашата планета.
Розовите делфини се срещат под названията речен амазонски делфин, Иния, Бото.
Латинското им наименование е Inia geoffrensis.
Амазонските розови делфини са сред малкото сладководни представители на вида и са най-добре изучените речни делфини.Те са средни по размер с удължена муцуна, набито тяло и изпъкнало чело. Достигат до 2,5 м (женските до 1,5) и до 160 кг. Характерни за тях са твърди четинести косми, които са сензорен орган, който им помага при лов на плячка в тинестите речни дъна.
Друга интересна характеристика за Амазонските речни делфини е това, че могат да движат врата си за разлика от другите видове, които имат сраснал гръбначен стълб. Това им дава възможност да въртят главата си наляво и дясно, както и нагоре и надолу. Имат много изострени слух и зрение. Въпреки, че са известни като розови делфини, само възрастните индивиди имат розов цвят. Младите са с тъмен гръб и светло сиви коремчета, като изсветлявят с възрастта, а най-възрастните индивиди имат бяла или сиво-синя окраска.
Амазонските речни делфини се срещат в Южна Америка от делтата на Амазонка до Андите, в притоци на река Амазонка, езерата наоколо, река Ориноко и нейните притоци във Венецуела, в реките на Колумбия, Еквадор, Перу, Бразилия и Боливия.
Хранят се с голямо разнообразие от риба, главно близо да дъното, включително амазонски скат и пирани. Някои от техните жертви имат външен скелет, наблюдавани са да разкъсват плячката си преди да я погълнат. Понякога ловуват по групи.
Навършват полова зрялост около втората година. Малките се раждат от май до септември с дължина 80 см и тегло около 6,8 кг. Остават с майката до 1 година.
Амазонският речен делфин е свещен според вярванията на южно-американските индианци.
След навлизането на заселниците от Европа започва масов лов на тези животни за добив на кожа и месо. Няколко хиляди са заловени в плен, но много малко от тях се адаптират към този начин на живот. Днес те са застрашени най-вече от рибарския улов и замърсяване на реките от дейности, свързани с електроцентрали, обезлесяване, добив на живак и др.
Златина Вълкова
