Рош представи важните етапи в избора на лечение за всяка пациентка с рак на гърдата
Снимка: Семинар на Рош България за стъпките за лечение на рак на гърдата
На медицински семинар Рош България представи важните нови акценти в лечението и правилното диагностициране на рака на гърдата.
Гост-лектори на семинарa, посветен на рака на гърдата, бяха д-р Росица Кръстева, отделение „Медицинска онкология” към МБАЛ „Сердика”, София, и доц. д-р Савелина Поповска, клиничен патолог, УМБАЛ „Георги Странски" – Плевен.
В своето изложение д-р Кръстева отбеляза, че определянето на правилната терапевтична тактика се извършва от онколога на базата на информирано решение, обвързано с познаването на редица прогностични и предиктивни фактори, свързани със заболяването. Всеки конкретен случай се оценява индивидуално на базата на важни показатели и информация за определени специфични рецептори, които помагат на онколога да предвиди ползите от различните видове лечение, кои от тях ще имат оптимален резултат, кои биха имали най-висока терапевтична ефективност и оптимизирано съотношението полза/риск за пациента.
Според д-р Кръстева концепцията за персонализиране на здравните грижи има потенциал да направи здравеопазването и по-специално лечението на рак на гърдата по-добро, по-безопасно и икономически по-изгодно.
Персонализираната медицина се основава на наблюдението, че пациенти с еднаква диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин. Един лекарствен продукт може да бъде много ефективен за даден пациент, но може да не покаже желан резултат, когато се дава на друг пациент със същата диагноза. Ето защо качествената диагностика е изключително важна, тъй като е свързана с идентифициране и селектиране на пациенти, които ще отговорят най-добре на определен тип терапия и при които целенасоченото лечение ще даде най-ефективен резултат.
Д-р Кръстева се фокусира по-конкретно върху различните видове рак на гърдата и техните специфики (например стадии на заболяването, рецепторен статус на раковите клетки към хормоните естроген, прогестерон и към рецептора HER2), които определят различното им лечение. За да се установи подходящият пациент за даден вид терапия (хормонална, химиотерапия, таргетна терапия), е необходимо да се проведат специфични изследвания от патолози, специализирани в областта на морфологичната и патологоанатомична диагностика.
Д-р Кръстева посочи конкретен пример. Понастоящем в рутинната диагностична практика за уточняване на вида на терапията при пациенти с рак на гърдата се използват три тъканно-базирани биомаркера – естрогенов, прогестеронов и HER2 рецептор. Точното определяне на тези предиктивни фактори е абсолютно необходимо за успешна молекулярно насочена терапия в ерата на персонализираната медицина. Хормоните естроген и прогестерон играят роля при възникването и растежа на определен вид рак на гърдата и е важно да се знае дали този тумор е позитивен или негативен за всеки от тези хормонални рецептори. Туморите, които са хормонално позитивни, се лекуват със съответната хормонална терапия. Състоянието на HER2 пък определя както степен на агресивност на рака на гърдата, така и типа лечение с висока терапевтична стойност.
Като патолог, част от многопрофилен екип и с решаваща роля в диагностичния процес, в дискусията се включи доц. д-р Савелина Поповска.
Патологоанатомичната диагностика е строго специализирана дейност, която изисква висококвалифициран лекарски и лаборантски състав, а новите диагностични технологии изискват съвременно оборудване. Основен фокус в разработената от доц. Поповска тема за рутинната диагностична практика при рака на гърдата беше поставен върху ролята на придружаващата имунохистохимична и молекулярна диагностика като ключов фактор за приложение на новите персонализирани терапии за лечение на рака.
Пример за ролята на прогностичните и предиктивни маркери в правилната терапевтична тактика бе даден с диагностика на рецептор HER2. Диагностиката на HER2 рецепторен статус с идентифицирано по-голямо от нормалното количество HER2 рецептори на повърхността на раковите клетки, изследвано с различни специални методики, помага на онколога да предвиди ползите от различните видове лечение и да вземе информирано решение за най-ефективна терапия.
Диагностика на трите тъканно-базирани биомаркера – естроген, прогестерон и HER2 рецептор, понастоящем се извършва от патолози в специализирани патологични лаборатории към всяка болница, в която има хирургия с предвидена дейност по клинична пътека № 179 „Оперативно лечение на онкологично заболяване на гърдата“.
Съгласно предвидената дейност по тази клинична пътека окончателната диагноза се поставя след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза с определяне на степен на малигненост и стадий на тумора по TNM класификация, определяне на естрогенните, прогестеронови рецептори и HER 2 свръхекспресията, доказана и изследвана от клинични патолози върху биопсичен или траен хистологичен препарат.
Понастоящем HER2 статусът се изследва с методите на имунохистохимия (белтъчният продукт на гена) и ин-ситу хибридизационни методи, изследвайки самия ген.
HER2 статусът се определя при всички пациенти с инвазивен (ранна фаза или рецидивирал) рак на гърда, като резултатът от изследването може да бъде интерпретиран като отрицателен (нула, 0 или един плюс, 1+), несигурен/неясен (два плюса, 2+) или положителен (три плюса, 3+). Резултат 2+ се приема за гранична стойност и не може да се определи дали туморът е HER2 позитивен или не. Този резултат подлежи на доуточняване с друг метод за НЕR2 диагностика, базиран на ин-ситу хибридизационна методика.
Отново беше подчертана ролята на мултидисциплинарния подход. Лабораториите, извършващи изследвания на HER2, както и хирурзите, патолозите, онколозите, участващи в осигуряване на материала за извършване на изследването, интерпретиране на резултатите и клиничната дейност, следва да положат всички усилия да спазват правилата на съществуващите стандарти и ръководства, за да гарантират точно изпълнение и тълкуване на молекулярните предиктивни и прогностични изследвания.
Новата биомаркерна диагностика е предпоставка за високо качество на персонализираната грижа, но и предизвикателство към платците на здравни грижи. Като съотношение на разходите за здравеопазване в световен мащаб, 2% от тях се падат на инвитро диагностика, а повлияват 60% от случаите, при които се вземат критични решения относно лечението на пациентите. Адекватното регулиране и финансиране на тази високоспециализирана дейност би била от полза за всички звена в здравната система.