Събота, 28.12.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Нова наредба за донорството на яйцеклетки и постмортем инвитрото

Нова наредба за донорството на яйцеклетки и постмортем инвитрото

Снимка: Нова наредба за донорството на яйцеклетки и постмортем инвитрото

МЗ публикува нов проект за медицински стандарт за асистирана репродукция, част от Наредба, с която се заменя отменената през 2020 г. от ВАС Наредба № 28 от 20 юни 2007 г. за дейности по асистирана репродукция. Проектът не въвежда изцяло нови изисквания спрямо лечебните заведения по асистирана репродукция и пациентите, но в нея са отразени някои по-нови изисквания към дейностите и достиженията в тях през последните години, включително на европейско и световно ниво, както и регламент по отношение на донорството на яйцеклетки и сперматозоиди и постморталната репродукция, представляваща ембриотрансфер след смъртта на мъжа.

Нова наредба за донорството на яйцеклетки и постмортем инвитрото

Предложена е промяна по отношение на възрастовата граница, в която могат да бъдат дарявани яйцеклетки. Текстове сега определят с категоричност само долна граница на донора на яйцеклетки, която е 18 навършени години, а горната граница – 38-годишна възраст е препоръчителна и преценката се прави индивидуално, въз основа на показателите за фертилност на жената. При надвишаване на тази възраст задължително се извършва предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите. Така се дава възможност горната възрастова граница да се определя изцяло по медицински критерии и специалистите да имат индивидуален подход при оценката на донорите на яйцеклетки, като въз основа на показателите за фертилност експертно да преценяват качеството на генетичния материал, което може да бъде доста различно при различните индивиди на една възраст.

Показанията за прилагане на асистирана репродукция се разширяват с нова мярка, отнасяща се за съхранение на фертилитета, при наличие на потенциална заплаха от увреждането или загубата му по медицински или социални причини, като е конкретизирано, че това се отнася за онкологично болни пациенти и такива с автоимунни и ревматоидни заболявания, при които предстои гонадотоксична химио и/или лъчетерапия, съобразно препоръките на Консенсуса за запазване на фертилитета и репродуктивната способност при болни, на които предстои гонадотоксична терапия, приет на 19.01.2017 г. Тази мярка се отнася и за предпубертетната възраст, но с изричното съгласие на родителите/настойниците. Това допълнение спрямо отменената наредба е едно израстване, тъй като отразява едно по-високо хуманно ниво на грижа за тези пациенти, за които това е единственият шанс да имат поколение. В съответствие на горното са добавени и съответните медицински методи на асистирана репродукция, включващи консултирането на тези категории пациенти.

Биологично-лабораторните методи са допълнени с по-съвременния IMSI метод (вътрецитоплазмено инжектиране на морфологично подбрани сперматозоиди), който се различава от познатия метод ICSI по по-голямата прецизност, с която се подбират сперматозоидите. С оглед осъвременяване на клиничните методи се намалява максимално допустимият брой трансферирани ембриони, в съответствие с актуалните международни препоръки за превенция на многоплодни бременности. Шансът за бременност при един ембрион е 36%, а при два - 64%, при жени под 38 години. В концепцията на промяната е предвидено при налични неуспешни опити да се повиши броят на трансферираните ембриони, но е запазен балансът при възможност да се реализира едноплодна бременност

Въвежда се ограничение за броя на даряванията на сперматозоиди или яйцеклетки при анонимното дарителство – до 5 пъти и определяне на минимален период между две дарявания – не по-кратък от 4 месеца. Ограничението в броя на даряванията на гамети допълнително допринася за намаляване на риска генетично свързани лица да се срещнат в популацията и да създадат потомство.

Изключението за извършване на асистирана репродукция с криоконсервирани ембриони, след като единия партньор е починал, се отнася само за случаите когато починалият партньор е мъжът и едновременно са изпълнени условията за писмено удостоверено волеизявление приживе за разпореждане с криоконсервираните ембриони след смъртта му, реципиентът да е същата партньорка, с която е планирана и провеждана процедурата по асистирана репродукция, да са изминали не по-малко от 12 и не повече от 36 месеца от смъртта на партньора и преди процедурата партньорката да е преминала през психологическа консултация. Предложението, свързано с постморталната репродукция при посочените условия, отразява в значителна степен макар и нечестите житейски казуси, които обаче предизвикват значителен обществен интерес и нееднозначни реакции от различни страни.

Важно уточнение е и това, че от всички възможни хипотези на постморталната репродукция (като например извличане на сперма от починал мъж, използване на замразени сперматозоиди от починал мъж и пр.), се допуска само най-непротиворечивият случай – използване на вече създадени ембриони, които със самото си съществуване са доказателство за волята и желанието на партньорите да имат общо поколение. Заложените критерии за допустимост на постморталната репродукция, обезпечават и риска от вземане на прибързано и емоционално решение от жената, непосредствено след загубата на партньора, отдалечавайки възможността за 11 ембриотрансфер с минимум 12 месеца от смъртта на партньора и също са съобразени с добрите световни практики.

От Министерството подчертават, че мотивите по отношение на постморталната репродукция при значително ограничени условия на осъществяване, имат за цел да провокират обществения интерес по темата и да бъдат представени повече мнения по нея, за да може да се вземе обективно решение относно въвеждането на тези разпоредби в националното законодателство. Съществува разнородна международна практика по този въпрос.

Целия проект може да видите ТУК, а мотивите към него - ТУК.

Източник: Здраве нет

Здраве и култура Здравен фрум

26-05-2022 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Как бихте се отказали от пушенето?
[Виж резултатите]

На този ден

На 28 декември 1612 г. Галилео Галилей  наблюдава Нептун, като погрешно я възприема за звезда. Нептун, заснет от Вояджър 2 Нептун е осм... повече

Препоръчани страници