Каучукова плантация - проваленият проект Фордландия на Хенри Форд
Снимка: Проваленият проект Фордландия на Хенри Форд
С проваления си проект Фордландия Хенри Форд се е опитал да създаде каучукова плантация, но вместо това губи над 20 млн. долара.
Историята на Фордландия е епична, защото замисълът на града е епичен. В тази история става дума за мегаломански амбиции, опити за социални експерименти и пълен провал на индустриализма срещу природата. Всичко това с участието на американския магнат Хенри Форд.
През 20-те години той усилено търси начини да се освободи от разходите за доставчици на каучук за автомобилите му. Единственото решение за Форд е да инвестира в собствена плантация и сам да се снабдява със суровината.
Така се стига до преговори с бразилското правителство за концесия на огромен парцел до река Тапажoс в амазонската джунгла. Форд взима концесията и правото да изнася каучук, без да плаща данъци, срещу 9% от приходите на плантацията.
Планът на магната е да се създаде плантация за каучук с прилежащо селище с капацитет 10 хил. души. Многобройни местни работници, заедно с американски ръководители, започват да се борят с джунглата през 1926 г. и завършват обекта през 1928 г. Тогава е дадено името на селището - Фордландия.
В представите на Хенри Форд проектът не е просто бизнес - той иска този град, наречен на негово име, да е пример за прогресивна американска общност в чужбина. Затова Фордландия наистина изглежда като спусната от небето насред Амазония. Къщите са в американски стил, построени са басейн, библиотека, училище, болница, игрище за голф и хотел. Градът има и собствен генератор за ток.
Този категорично внедрен американски начин на живот, пречупен през визията на Хенри Форд, предизвиква културен сблъсък с местното население. Фордландия привлича множество бразилски работници, но жителите на града ядат само американска храна, а футболът, алкохолът, тютюнът и жените са забранени. Забраните важат дори когато работниците са в къщите си, защото инспектори редовно проверяват дали се спазват правилата и дали се пази имуществото на господин Форд.
Заради всичко това местните са принудени нелегално да вкарват забраненото или да го търсят в близкото бразилско селище, наречено Островът на Невинността. Там няма нищо невинно, само барове и бардаци.
Ако бразилците могат да преживеят всички забрани по един или друг начин, то слабата организация на проекта влошава нещата до невъзможност. Форд не си прави труда да отдели средства и време за проучвания на терена и това поставя града му в тежка ситуация.
Единственият маршрут към Фордландия е по реката, защото в джунглата няма никаква сухопътна инфраструктура. И не е само това - във Фордландия още от самото начало върлуват епидемии. Почвата е камениста и неплодородна, а никой от американците няма познания по агрокултура. В природата каучуковите дървета са разположени далеч едно от друга, като така се предпазват от болести. Хората на Форд ги садят в близост и така провалят реколтата. На всичко отгоре американците са слаби мениджъри и карат местните да работят в най-голямата жега в средата на деня, като това нагнетява напрежение в града.
Всичко това избива в масово недоволство през 1930 г., което прераства в метеж. Разбунтувалите се работници прерязват жицата на телеграфа и прогонват американците в джунглата, заедно с готвача им. Няколко дни по-късно пристига бразилската армия и проблемът е решен, местните работници започват да получават правото да ядат друга храна, различна от хамбургери. Така или иначе Фордландия няма никакъв шанс и е изоставена през 1934 г.
Форд обаче упорства и опитва да продължи проекта, като го премести надолу по реката при Белтера, но откриването на синтетичната гума през 1945 г. прекратява и това начинание. През същата година двата американски града в джунглата са продадени на бразилската държава, като загубата за семейство Форд възлиза на 20 млн. долара.