Проф. Сербезова: Ако днес влезете в аптека пожелайте успех на вашия фармацевт
Снимка: Проф. Сербезова: Ако днес влезете в аптека пожелайте успех на вашия фармацевт
Фармацевтично (извинявайте, но е дълго) ...
Във връзка с много проведени разговори през изминалия ден с хора, които нямат фармацевтично образование и не могат да разберат в детайли ежедневните ни битки (които просто ескалираха по времето на пандемията, но съществуват отдавна и хрускат, като заметен под килима боклук), а в същото време са пряко засегнати от работата ни и се интересуват какви са нашите искания, искам да споделя следното.
Мили хора, в аптеките работят професионалисти! Те се наричат магистър-фармацевти. С много магистър-фармацевти, рамо до рамо работят и помощник-фармацевти, съобразно техните правомощия. Когато говорим за правата и ежедневието на фармацевтите, имаме предвид човешки същества, които са посветили живота си да изучават лекарства.
Те не са продавачи в бели престилки (те успешно са положили повече от 35 изпита в медицински университети преди да застанат пред вас на гишето), въпреки, че нормативните решения в последните години се опитват да им сложат стигмата на продавачи.
Фактът, че през вчерашния ден многократно се наложи да обяснявам каква е точно мисията на фармацевтичната професия, че няма как цените на лекарствата да са “скочили тройно”, че повечето пари, които давате в аптеката отиват за заплащане на лекарствата на доставчиците (производители и търговци на едро), и “не остават в аптеката” и защо е важно фармацевтите да се чувстват спокойни при вземането на професионални решения показва, че до голяма степен законотворците са успели да постигнат целта си. Във всички зрели общества фармацевтите помагат на системата и хората рационално да употребяват лекарствата.
И трябва да са обезпечени да го правят. Затова трябва да им бъде осигурен нормативен комфорт да го правят. А не бъдат последователно и систематично ограничавани по всякакви начини, защото решенията, свързани с лекарствата имат пряко отношение върху количеството и качеството Живот...
Всяко зряло общество инвестира средства в здравна просвета, профилактика и ранен скрининг на заболявания. Във всяко зряло общество има диалог и холистично управление на системата, а решенията “на парче” не се толерират. Във всяка зряла система, въпреки, че има недостиг на средства, има балансиран подход в разходването им. И зрелите управляващи в зрялото общество няма да подминат пет писма с молба за среща от една съсловна организация с мълчание, и едва, когато е подаден иск с аргументи за дискриминационното отношение към фармацевтите да се “появят на радара”. Няма зряло общество, в което е по-лесно да се стигне до администрацията на Президента, отколкото до договорните партньори...
Няма зряло общество, което да е оставило фармацевтите си да се чудят дали Касата ще им заплати вложените в лекарствата средства поради някаква техническа грешка, ще има ли лекарства поне за редовните пациенти, какво ще правят, ако се наложи да затворят аптеката поради карантина (защото няма никаква предвидена компенсация за аптеки, за разлика от другите здравни заведения – О, да, аптеките са здравни заведения...), дали човекът пред тях, който така отчаяно се моли за лекарство без рецепта не е случайно проверяващ, който тържествуващо ще размаха служебната си карта и ще повика НАП и икономическа полиция, защото така му се струва, че е редно (по действителен случай) и още, и още (спирам, и без това стана дълго)...
Бъдете с нас и ни се доверете, че когато търпението ни се е изчерпало към една система, която ни неглижира, то е и защото тя неглижира и вас, нашите пациенти, които се налага да връщаме, защото нямаме право да правим генерично заместване, защото може аптеката да не е в приоритетната листа за снабдяване на определени лекарства (понякога фармацевтът не може да ви осигури необходимото лекарство, просто защото търговецът на едро не може да му го достави по една или друга причина), защото част от нас помнят едни други времена на по-добра организация на системата и искат ясни правила, а друга част просто не ги дочакаха и заминаха да работят в чужбина, където са достойно обезпечени (и не, нямаме предвид само пари...).
Всички сме част от едно общество, и то не може да бъде балансирано, щастливо и развиващо се, ако не осъзнаем,че трябва да сме единни, особено, когато става въпрос за изконни човешки ценности, като правото на здраве и достъп до лекарства. А това не може да стане, ако не се подкрепяме, дори, ако не разбираме подмолностите на нормативната уредба. Нужно е просто доверие.
Защото, когато:
“Когато нацистите дойдоха за комунистите,
аз мълчах; не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите,
аз мълчах;не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзите,
аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите,
аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен
- вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.”
Мартин Нимьолер
Мълчанието е вредно за всички ни, независимо от професията и мястото в обществото ни. Мълчанието е вредно, независимо от това дали разбираме нормативната уредба за лекарствата или за каквото там е нужно. Не е нужно да разбираме спецификата и неволите на даден сектор. А просто да правим така, щото да останат хора...
Затова моля, ако днес влезете в аптека по някък повод (а ако нямате повод, можете да си го създадете) пожелайте успех на вашия фармацевт в борбата му за по-адекватни правила в лекарствоснабдяването.
Благодарим!
П.С. Език на омразата, използван за колеги няма да толерирам под този пост... И без това наближавам максимума от приятели във ФБ и трябва да освободя място за светли, позитивни личности, които са добре дошли във виртуалния ми дом.
Проф. Асена Сербезова, председател на БФС
Здраве и култура Здравен форум
