Проф. Никола Владов: Успешната трансплантация изисква добър екип от хора с големи сърца
Снимка: Проф. Никола Владов: Успешната трансплантация изисква добър екип от хора с големи сърца
Проф. д-р Никола Владов, д.м.н. е ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на Военномедицинска академия (ВМА).
Притежава многобройни специализации по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия и сертификат за извършване на чернодробна трансплантация.
Проф. Никола Владов е припознат от своите колеги като един от доайените в българската хирургия. Безспорен е неговият принос за развитието на Трансплантационната програма в Република България и в частност във ВМА. Той извършва първата лапароскопска резекция на черен дроб и първата лапароскопска резекция на панкреас в България (2006 г.), през 2009 г. – първата трансплантация на черен дроб от жив донор от възрастен на възрастен, а през 2013 г. и първата ретрансплантация.
Проф. Владов, каква е целта на Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи?
- Трансплантацията на органи е едно от най-сериозните постижения на съвременната медицина и чрез тях се лекуват много болести в крайна фаза на тяхното развитие, както е със сърдечната недостатъчност, бъбречната, чернодробната недостатъчност, дихателната недостатъчност. Всички тези органи могат да бъдат заменени и чрез извършването на подобен тип интервенция да бъдат трансплантирани здрави органи, което по някакъв начин връща пациентите в живота. Затова и донорството е един високохуманен акт, който дава шанс на тези пациенти. В Европейския ден на донорството ние отдаваме почит и уважение към хората, дали този шанс на други, съвсем непознати, да живеят. Поклон и признателност и към техните близки, които въпреки трудния за тях момент, са разрешили експлантацията на органите. Затова този ден има изключително важно значение за развитието на целия процес.
Каква е философията на трансплантологията?
- Както вече отбелязах, философията на трансплантологията е да се спасяват хора в крайна фаза на дадено заболяване чрез присаждане на здрави органи. Това е една от най-висшите форми на съвременната медицина, където е бъдещето и смятам, че макар и да не сме на първите места, в България има в известен смисъл развита трансплантология. Нашата страна е една от първите в Европа, в които е извършена белодробна трансплантация и сме първата страна в Източна Европа, където е направена сърдечна трансплантация. Това ми дава основания смело да заявя, че България има традиции в областта на трансплантологията. Смятам, че ние – хората, които се занимаваме с трансплантационна дейност и най-вече хората, които са ангажирани с донорския процес, дължим много на нашето общество за увеличаване броя на донорите и извършване на повече трансплантации, защото по този начин ще се спасят и повече животи.
Кое Ви накара да започнете да се занимавате с тази дейност?
- Трансплантации наблюдавам още от 90-те години на миналия век, когато бях млад специализант във Франция. Тогава всъщност видях какво представлява чернодробната трансплантация и бях изключително впечатлен от резултатите, от ефекта, който се постига с нея. Именно това събуди в мен големия интерес към трансплантологията. За мен чернодробно-панкреатичната хирургия е най-сложната хирургия, тъй като има много неща, които трябва човек да умее и да знае. Положихме изключителни усилия и постепенно във Военномедицинска академия (ВМА) започнахме да развиваме този процес. Началото бе поставено през 2007 г. и днес съм горд, че мога да практикувам чернодробна трансплантация в България.
Какви са критериите за успешна трансплантация?
- На първо място екипът трябва да бъде сплотен и много добре подготвен. Да работи ежедневно дълго време в областта, в частност – чернодробната хирургия, за да добие определен обем умения и трансплантацията си идва от само себе си. Най-важното нещо е човек да чете много и да оперира много, за да бъде подготвен. И най-вече хората от екипа да преодолеят егото си кой ще обере лаврите. Това е една екипна дейност, в която всеки има място и всеки има своята заслуга. Няма един-единствен, изявен лидер, а всеки със своята дейност допринася за една успешна трансплантация. И това, че аз съм лицето в този момент е, защото съм най-възрастен. Но всички хора, които идват зад мен и които умеят вече да правят чернодробна трансплантация, ще бъдат по някакъв начин лице в определен период в тяхната кариера.
Имате ли случай от Вашата практика, който няма да забравите никога?
- Аз много пъти съм казвал, че никога няма да забравя ретрансплантацията на нашия пациент Илиян. Първоначално на него му беше трансплантиран черен дроб от жив донор – от неговия брат. Шест месеца по-късно се наложи да бъде извършена ретрансплантация. Този случай показа силата на екипа на ВМА, както в логистичен план, така и в чисто хирургичен. Това беше наистина една изключително сложна интервенция с реконструкция на съдове, а резултатът донесе удовлетворение за всички. За наша голяма радост Илиян е жив и здрав, с хубаво семейство и нещата в живота му се развиват като на един абсолютно здрав човек. Този случай никога няма да забравя.
Кампанията в подкрепа на донорството и трансплантацията е кауза, с която сте лично ангажиран и сте доказали това през годините. Многократно сте заявявал, че за „тази работа се иска сърце”. Има ли „сърце” българинът – склонен ли е да дарява? Говорим ли достатъчно по темата в семейна среда, с приятели, с роднини, в обществото?
- Смятам, че българинът е склонен да дарява. Бих казал, че по-голяма е липсата на донорите и тяхното откриване, отколкото отказите от страна на близките. Винаги съм казвал, че координаторите по донорство трябва да работят тази работа със сърце. И да могат да се чувстват част от целия този процес, защото колкото и да е важна работата на трансплантолозите, толкова е важна работата и на координаторите по донорството. Трябва активност, а що се касае до близките на донори – наистина трябва много голямо сърце, за да се съгласиш в този тежък момент да изповядаш тази философия, че твоят близък ще спаси други хора. И да, аз смятам, че българинът има сърце. Трябва да се говори за донорството и трябва активна дейност от всички участници в процеса.
Каква е ролята на координаторите по донорство?
- Вече подчертах, че тяхната роля е изключително голяма за подготвянето на един пациент в състояние на мозъчна смърт в оптимално състояние, за да може да бъде реализирана тази донорска ситуация. Абсолютно оценявам това, че те са изключително натоварени при разговора с близките на пациентите. Това наистина е част от неприятните емоции, които съпътстват тяхната дейност, но в края на краищата всеки един донор, който те реализират, спасява други хора. Това е една кауза, която си заслужава безкрайно много.
Коя е основната бариера за развитие на трансплантационната програма в България. За съжаление ние сме далеч от развитите в това отношение държави?
- Няма да ви изненадам ако кажа, че основната пречка е липсата на донорите. Смятам, че е необходима стройна организация, за да тръгнем в друга посока. Трябва да се помисли за една периодична смяна на координаторите по донорство, тъй като те се „изхабяват”, колкото и грубо да звучи. Тяхната работа наистина е много тежка, особено, когато работят активно. Това „изхабяване” намалява мотивацията. По принцип, в развитите страни, където донорството е на изключително високо ниво, един координатор по донорството продължава тази дейност две години. След това се сменя с нов, който се счита, че трябва да бъде по-мотивиран. Тази рецепта не знам дали ще важи за България, но смятам, че ако работят активно и реализират по няколко донора в годината, нещата ще добият съвсем друг вид.
Какви са стъпките по пътя към този успех?
- Активност. Колегиалност. Съпричастност. Сърце.
