Проф. Габровски предложи д-р Благомир Здравков за здравен министър
Снимка: Проф. Габровски предложи д-р Благомир Здравков за здравен министър
Проф. Николай Габровски предложи директора на Специализираната болница по детски болести д-р Благомир Здравков за здравен министър.
Д-р Здравков е роден на 9 април 1979 г. в град Карлово. Завършва медицина в Медицинския университет в София. Специалист е по анестезиология и интензивно лечение. Магистър по здравен мениджмънт. От април 2021 г. до момента е изпълнителен директор на Специализираната детска болница “Проф. Иван Митев” в столицата. Преди това е бил част от екипа на Клиниката по детска анестезиология и реанимация в „Пирогов“. Работил е в най-големите университетски болници в София. От 2015 г. се профилира изключително в областта на детското здравеопазване. Работил е съвместно с ВВС, БЧК и ЦСМП като ръководител на екип в мисии по наземен и въздушен транспорт на критично болни деца. Преподавател е в Катедрата по педиатрия на МУ – София, преди това е бил асистент и в Катедрата по анестезиология на Висшето училище. Активно участва в доброволните формирования на БЧК. Включва се и в множество благотворителни инициативи на организацията. Има десетки участия в национални и международни научни форуми по педиатрия, спешна медицина, анестезиология и интензивно лечение.
За министър на образованието и науката е предложен проф. Славчо Томов.
Проф. д-р Славчо Томов е роден е през 1962 г. в град Левски. Притежава научна и образователна степен – доктор по медицина и доктор на науките. Има придобити специалности по “Акушерство и гинекология” и “Онкология”. Бил е декан на факултет “Здравни грижи” към МУ-Плевен и ректор на Медицински университет, гр. Плевен в продължение на два мандата.
Към момента е директор на Научноизследователския институт и председател на Общото събрание на МУ-Плевен. Член е на редица престижни международни научни организации Society of European Robotic Gynecological Surgery (SERGS) – от 2009 г., член на Управителния борд на SERGS (2015-2019 г.); Society of Robotic Surgery (SRS) – от 2010 г.; South Eastern European Robotic Surgery Society (SEERSS) – 2010 г.; Society of Laparoendoscopic sugeons (USA) – 2016 г.). Специализирал е лапароскопска и гинекологична хирургия в Германия, Франция и Италия. Сертифициран е като конзолен хирург за работа с роботизираната система da Vinci. Рецензент е на статии в реферирани международни научни списания. Носител е на редица почетни награди и грамоти. Удостоен е със званието “Почетен гражданин на Плевен”.
Предложеният от проф. Габровски кабинет се състои от министър-председател, трима заместник министър-председатели и министри:
- Министър-председател – проф. Николай Габровски;
- Заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз – Малина Крумова;
- Заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието – Миглена Тачева;
- Заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите – д-р инж. Меглена Плугчиева ;
- Министър на финансите – Маринела Петрова;
- Министър на вътрешните работи – д-р Благородна Макева;
- Министър на отбраната – Атанас Запрянов;
- Министър на външните работи – Драгомир Заков;
- Министър на икономиката и индустрията – Мартин Дановски;
- Министър на регионалното развитие и благоустройството – Добромир Симидчиев;
- Министър на транспорта и съобщенията – Прошко Прошков;
- Министър на труда и социалната политика – д-р Събина Събева;
- Министър на здравеопазването – д-р Благомир Здравков;
- Министър на образованието и науката – проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.;
- Министър на културата – Ириней Константинов;
- Министър на земеделието, храните и горите – Васил Грудев;
- Министър на иновациите и растежа – Милена Стойчева;
- Министър на електронното управление – Красимир Симонски;
- Министър на енергетиката – Николай Павлов;
- Министър на туризма – д-р Мартин Захариев;
- Министър на младежта и спорта – инж. Борил Кръстев;
Проф. Николай Габровски заяви, че е необходимо съставяне на редовно правителство с цел бързо преодоляване на разделението в обществото, възстановяване на диалога между партиите и институциите, прекратяване на политическата криза; провеждане на правосъдна реформа и ефективно противодействие на корупцията; въвеждането на бързи и ефективни антикризисни мерки, които да преодолеят предизвикателствата на икономическата криза, инфлацията и спада на икономическия растеж, включително постигане на фискална устойчивост;ясна европейска и евроатлантическа насоченост на външната политика и на политиката за сигурност и отбрана; провеждане на ключови реформи, включително чрез Плана за възстановяване и устойчивост; полагане на активни политически и дипломатически усилия за приемане на България в Шенгенското пространство; мобилизиране и подготовка на бизнеса, банковия сектор и гражданите за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 година; постигане на енергийна независимост, включително чрез продължаване на усилията за осигуряване на реална диверсификация на източниците на доставка; реализирането на целенасочени публични инвестиции в ключови сектори за цялото общество, каквито са образованието, здравеопазването, социалната защита; България трябва да излезе час по-скоро от безвремието и спиралата от избори.
