Принудителното щастие и опити за позитивно мислене водят до депресия
Снимка: Позитивното мислене води до депресия
"Животът е труден, но това само по себе си не е проблем. Проблемът е, че сме принудени да мислим, че животът не е труден "
Според датския психолог Свен Бринкман постоянните опити за "позитивното мислене" и "да станат по-добра версия на себе си" доведоха хората до епидемия от депресия.
Време е да започнем да четем добър роман вместо литература за самопомощ. Издателството "Алпина Публишер" публикува книгата на Бринкман "Краят на ерата на самопомощ. Как да спрем да бъдем перфектни", в която предлага правила, които ще ни отърват от наложената позитивната психология.
Тиранията на позитивните
Барбара Хелд, виден американски професор по психология, от дълго време е критичнна към явлението, което се нарича "тиранията на положителното." Според нея, идеята на позитивното мислене е особено разпространена в САЩ, но и в много други западни страни. Дори и от тежко болни хора се очаква поради болестта си да направят опит да станат по-силни. В безброй книги за личностно развитие и "истории за страдание" хора с физически и умствени заболявания казват, че не биха искали да избегнат кризата, тъй като благодарение на нея научават много. Много от тези, които са сериозно болни или изживяват криза в живота чувстват натиска на положително мислене. Но много малко хора казват на глас, че да се разболеят е ужасно и никога няма да са по-добре. Обикновено заглавието на такива книги изглежда така: "Как оцелях от стреса и това което научих". Малко вероятно е да намерите книга "Как преживях стреса и нищо добро не дойде". Трябва да се научите да обръщате повече внимание на негативното и така да се борите срещу тиранията на позитивните. Това ще ви даде допълнителна подкрепа, за да стъпите здраво на краката си. Трябва да си възвърнем правото да мислим, че понякога всичко е просто лошо. За щастие много психолози осъзнават това, например Брус Левин. Според него първият начин, по който здравните специалисти изострят проблемите на хората, е да съветват жертвите да променят нагласите си към положителни. "Просто погледнете позитивно!" е една от най-лошите фрази, която може да се каже на човек в беда.
Положителна психология
Както вече споменахме, Барбара Хелд е един от най-активните критици на позитивната психология. Тази област на научните изследвания започна бързо да се развива в края на 90-те години. Разбира се, напълно нормално е да изучаваме факторите, които правят живота ни по-добър и да увеличаваме ефективността си. В ръцете на треньори или вдъхновяващи лидери, които са преминали кратки курсове по "положително лидерство", позитивната психология бързо се превръща в удобен инструмент за подтискане на критиките. Социологът Расмус Уилиг дори говори за фашизма като позитивен, който според него се проявява в позитивно мислене и в понятието за положителен подход към промяната. Тази концепция описва формата на контрола на съзнанието, която се получава, когато човек има право да мисли за живота само по положителен начин.
Положителен, конструктивен, възприемчив лидер
Ако някога сте се сблъсквали с положителна психология (например в училище, на работа, при дейностите за развитие на персонала) и са се обръщали към вас, за да говорите за успехите, а вие сте искали да обсъдите досаден проблем, може да сте се чувствали неудобно, въпреки че не разбирате защо. Кой не иска да бъде продуктивен и компетентен специалист и да се развива по-нататък? Съвременният лидер вече не действа като твърда и силна власт, която дава заповеди и взема решения. Той практикува формата на мека сила, като "приканва" служителите да говорят за "успехите", за да "постигнат максимално удоволствие от работата".
Обвинение на жертвата
Според критиците на принудителното положително състояние, включително гореспоменатата Барбара Хелд, прекомерната концентрация върху позитивното може да доведе до такова явление като "обвинение на жертвата" според която всички видове човешко страдание или проблеми се дължат на факта, че няма достатъчно хора оптимисти с положително отношение към живота. Положителните илюзии са вътрешни представи на човек за себе си, малко изкривени за добро. Това означава, че човек мисли, че е по-умен, по-способен и по-ефективен, отколкото е. Резултатите от проучването показват, че хората, страдащи от депресия, всъщност се поглеждат по-реалистично от тези, които не страдат от депресия. Въпреки това, съществуват опасения, че заради положителното отношение на обществото, което изисква хората да бъдат позитивни и щастливи парадоксално се създава страдание, тъй като много хора се чувстват виновни, ако не са винаги щастливи и успешни.
Разчитайте на силните си качества
Друга причина за критика, която все пак е свързана с предишната, е подценяването на ролята на контекста, характерна за някои аспекти на положителния подход. Селигман пише в най-продаваната си книга "В търсене на щастието", че само 8-15% от нивото на щастие се определя от външни обстоятелства - например, дали човек живее в условията на демокрация или диктатура, беден или богат е, здрав или болен ли е, образовани или не. Най-важният източник на щастие, твърди Селигман, са "вътрешните фактори", които са податливи на "съзнателен контрол". Например, можете да създадете положителни чувства, благодарност, да бъдете оптимистични. Разбира се, разчитайте на вашите ключови силни страни, които всеки човек има. Оказва се, че за да станете щастливи, трябва да намерите силните си страни, да ги осъзнаете и да развиете положителни чувства в себе си.
Мърморене
Барбара Хелд предлага алтернатива на принудителната положителна тирания - оплаквания. Тя дори написа книга, в която разказва как да се научите да мърморите. Това е нещо като литература за саморазвитие за жалбоподателите. Книгата се нарича "Спрете да се усмихвате, започнете да мърморите". "Kvetch" - една дума на идиш най-точно описва това "мърморене". Без да сте експерт по еврейска култура изглежда, че традицията да се оплакват за всичко допринася за щастие и удовлетворение. Колко хубаво е да се събираме заедно и да мърморим! Това дава обширни теми за разговор и определено чувство за солидарност. Основната идея на книгата на Хелд е, че в живота не всичко е добро. Следователно винаги има причини за оплаквания. Проблемът е, че сме принудени да мислим, че животът не е труден. На въпроса как са нещата, очаква се да кажем: "Всичко е наред!". Въпреки че в действителност всичко е много лошо. Обаче мърморенето не е само начин за справяне с трудни ситуации. Свободата да се оплакваш е свързана с способността да се изправиш пред реалността и да я приемеш такава, каквато е. Това ни дава човешко достойнство, за разлика от поведението на един вечно положителен човек, който яростно настоява, че няма лошо време (само лоши дрехи). Понякога се случва, мистър Лъки. И колко хубаво е да се оплаквате от времето, като седите у дома с чаша горещ чай! Трябва да си възвърнем правото да крещим, дори и това да не води до положителни промени. Но ако може да доведе до тях, това е още по-важно. И забележете, че мърморенето винаги е насочено навън. Ние се оплакваме от времето, политиците, футболния отбор. Ние не сме виновни, те са!
Положителният подход, напротив, е насочен навътре - ако нещо не е наред, ние трябва да работим върху себе си и нашата мотивация.
