Примирение, Евтим Евтимов
Снимка: Примирение, Евтим Евтимов
Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.
И си казвах тихо: есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.
Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.
Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.
Примирение, Евтим Евтимов
