Примата Лили Иванова: От детството до звездните мигове
Снимка: Лили Иванова: От детството до звездните мигове
Лили Иванова е имала три сестри, две от които умират от скарлатина. Тя е кръстена на по-голямата - Лиляна.
Родителите и са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов. Майка и е от с. Тетово, до Кубрат. Баща и е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., заради което след това е арестуван и задържан за 3 месеца.
Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабабата и прадядото и са били заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне. Живеели са в Северна Добруджа, която впоследствие е заграбена от румънците и те се преместват в русенското село Нисово. Баба и и дядо и са Мария и Петър. След сватбата си те заживяват в Кубрат, където ги наричали "нисовлиите" - прозвище, с което са наричали след това както родителите и, така и самата Лили.
Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо и по майчина линия и вуйчо и свирели много добре на цигулка. Майка и обичала да пее популярни по онова време песни, а баща и - руски песни.
Когато е 8 - годишна, родителите и и още няколко роднини събират пари, за да и купят акордеон. Тъй като обаче няма кой да я обучава, тя се учи да свири сама. В пети клас тя проявява интерес да се учи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който обаче е бил на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два, защото той умира.
Малко по-късно започва да пее в училищния хор, но въпреки хубавия си глас, тя смята това просто за част от обучението си и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал от Републиканско първенство в Русе през 1952 г.
Музиката, която слуша е предимно руска и италианска - тази, която се пуска по радиоточките и радиото.
През 1956 г. Лили влиза в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Варна, за медицинска сестра - престижна за времето си професия, а и не е далече от родния си Кубрат. Тя живее в квартира на ул. "Шипка", срещу тогавашното кино "Република", в което концерти има популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но не може да си позволи билет и я вижда на живо чак по-късно в Кубрат.
Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова са от 1956-1957 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума "вътрешни фестивали", за което свидетелства класната и учителка Жени Стоилова. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков, Лили участва в пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, които изпълняват песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва популярността на местна певица.
След завършването на училището във Варна тя е разпределена в психиатричната клиника в гр. Бяла, но с ходатайството на баща и младата медицинска сестра започва работа в болницата в Кубрат. В спомените си нейния началник д-р Иван Кирчев разказва, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни и пеела на възрастни пациенти.
Лили Иванова твърди, че поредица от знаци са я подтикнали да реши да се занимава сериозно с пеене.
Единият е случайно дочут разговор между бъдещия и съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла добие известност и пари от музика. Другият е знак е окуражаващо предсказание на ръка от стара циганка. Третият знак е силното впечатление от изпълнението на песента "Камино" на Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. След концерта Лили моли певицата да и даде текста, тя отговаря, че ще и го даде когато се прибере в София, но забравя. За щастие, песента е записана на магнетофон от неин приятел и с помощта на преводач изважда текста, научава го и започва да пее песента.
По-късно Лили Иванова разбира, че за да се занимава сериозно с музика, и е нужна "категория" - документ, удостоверяващ изпълнителски умения и за известно време се налага да бъде солистка в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, след което на прослушване в Русе получава "трета категория" за певица.
По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което и дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите и са против, поради лошото мнение за артистите, но тя не се отказва и заминава за столицата.
Успехът на Лили Иванова не идва веднага. Тя преминава през много трудности и борба за доказване на своя талант и качества, но с много търпение, труд и постоянство следва целта си, за да дойде онзи момент, в който ще осъзнае, че реалността вероятно е надминала и най-смелите и мечти...
Източник: интернет
