През 1931 г. на немски излиза книгата с есета “100 автора срещу...”
Снимка: През 1931 г. на немски излиза книгата с есета “100 автора срещу Айнщайн".
През 1931 г. на немски излиза книгата с есета “100 автора срещу Айнщайн".
Дали е бил Айнщайн автор на Теорията на относителността? Ако попитате редови учители по физика да ви обяснята тази теория, трима от петима ще ви кажат, че за тях тя е неразбираема. Не са малко учените, които днес обвиняват Айнщайн в плагиатство.
Английският математик Годфри Харолд Харди, съвременник на Айнщайн, го нарича „кротък” и „мъдър”.
Но дори да отстраним антисемитските нападки срещу физика, ще остане немалко негатив. На разказите, че детето Айнщайн растяло като вундеркинд, който с лекота вниквал във философските трудове и разбирал най-сложните закони на математиката и физиката, критиците му противопоставят факта, че бъдещият учен изоставал в развитието си, започнал да говори късно, дори на седем години произнасял само къси фрази, а две години по-късно говорел с доста беден език, дисертацията му била бракувана, пък и IQ му било съвсем не най-високото сред учените, а в личния си живот бил женкар, буквално тичал след всяка пола...
Славянската жена на Айнщайн – Милева Марич, се споменава във връзка със създаването на специалната и общата теория на относителността. Общата теория на относителността Айнщайн заимствал от фундаменталната теория на поляка Минковски за четиримерното пространство-време. Минковски на свой ред само развил идеята за четиримерното пространство-време на френския философ и математик Жул Анри Поанкаре. Критиците на физика твърдят, че т.нар. епохални статии били подписани от тандема съавтори – Айнщайн-Марич. Прочутата формула E = mc² вероятно е на първата му съпруга, а не е негова. Антисемитските гласове твърдят, че ранните биографи на Айнщайн премълчавали ролята на първата му съпруга и не споменавали нейната научна квалификация. Според някои специалисти обаче делът на Марич в трудовете на физика са съмнителни. Но факта, че Айнщайн в Цюрих превежда на първата си вече екс-съпруга част от парите от Нобеловата награда, привържениците на съавторството на сръбкинята разглеждат като допълнително доказателство за нейната роля в общото дело с физика. Той получава Нобеловата награда през 1922 г.
Алберт се появява на бял свят на 14 март 1879 г. в Улме, Вютемберг, Германия, в семейството на дребен търговец. Дедите на Айнщайн се заселват в Швабия преди 300 години и ученият до края на живота си запазва мекото южногерманско произношение. Момчето учи в католическо училище; след това семейството се премества в Мюнхен и Алберт се премества да учи в гимназия. Майка му била властна и деспотична и се стремяла да подчини сина си; тя му внушавала, че жените са похотливи, интригантки, алчни и завистливи. Една от причините личният живот на Айнщайн да не бъде успешен е ролята на майка му, която оставила болезнена следа в характера му.
Преди женитбата им, сръбкинята забременяла и родила момиченце, което било оставено на отглеждане в Сърбия. След женитбата им се родили двама синове. По-големият им син Ханс Алберт станал професор по хидравлично инженерство в Калифорнийския университет, по-малкият – Едуард, страдал от вродена шизофрения; той починал в психиатрична болница.
Втората жена на Айнщайн била братовчедката му Елза Ловентал, еврейка, за която това бил втори брак, от първия имала две дъщери. Алберт бил похотлив, но Елза се примирила с този негов недостатък. Когато той водел жени вкъщи, тя си лягала, а сутринта с усмивка му варяла кафе.
След като беше публикуван архивът на Еврейския университет, станаха известни и други подробности от живота на физика. Той обичал повече да свири на цигулка, отколкото ва чете лекции в университетите; никога не обувал чорапи; първата му жена много трудно го научила да употребява четка за зъби.
Парадоксът е, че Айнщайн получил Нобеловата награда не за Теорията на относителността, а за откриването на закона за фотоелектрическия ефект, за който има данни, че също е изплагиатстван от друг физик.
Неотдавна бяха разсекретени изследвания на мозъка на учения. Стана ясно, че той има големи отклонения от нормалното.
Учени посочват, че значение за света имат откритията, а не имената на учените. В случая с Айнщайн се рекламира ученият, а не делът му в науката и СМИ създават „култа” към личността му. Днес „великата легенда” за учения вече е опровергана. Много от положенията на физика вече са били обнародвани от предшествениците му.
Още през 1931 г. в Германия излиза книгата „100 автори против Айнщайн”.
Не е маловажен и фактът, че физикът е вербуван от радикалното крило на ционизма. Има данни, че той е приписвал от предшествениците си Лоренц и Поанкаре и без да спомене техните работи, и се превръща в едноличен автор на теорията на относителността, но по същество е плагиатор, от който западната цивилизация прави култова фигура. Един физик – теоретик от университета в Невада, публикува изследване, в което доказва, че Алберт Айнщайн не е извел уравнението на Теорията на относителността, а го е заимствал от учения Давид Гилберт, който работи в същата област, но самостоятелно. Професор Уинтерберг заявява, че в статия в списанието „Сайенс” през 1997 г., са изложени веществени доказателства, че Айнщайн като работник в научната библиотека, библиотекар, а не физик, „поработил” над оригиналната работа на Гилберт. Не само професорът стига до този извод, а още много други физици.
Айнщайн се представя за прочут пацифист, но изведнъж се оказва едва ли не най-възторженият поклонник на войната на Америка срещу Германия. Този „великан” с голямо усърдие работи над атомната бомба.
