Преславското съкровище: Дар за сватбата на цар Петър I с дъщерята на ромейския император Роман Лакапин – Мария
Снимка: Преславското съкровище
Датата е 11 април 1978 г. Близо до град Преслав (днес Велики Преслав), жена на име Марийка Чочева заедно със свои колежки, работнички от местното ТКЗС, прави дупки за лозови пръчки. Неочаквано попада на нещо твърдо в съвсем близкия почвен слой. Това се оказва необикновена златна огърлица. В района около находката жените намират още множество украшения. Бригадирът им е информиран за „намерените неща”, но не им обръща внимание. За щастие, внимание им обръща дъщерята на Марийка – Вичка, и така нещата попадат в градския съвет, а след това на мястото идват археолози.
Открито е прочутото Преславско съкровище.
То се състои от над 120 прекрасни украшения или части от тях, изработени от 14 и 22-каратово злато, с вградени в тях скъпоценни камъни, като смарагди, аметисти, изумруди и перли. Повечето находки са датирани от 10 век. Оказва се, че трактори са разорали останки от средновековна къща още през есента на 1977 г. и укритото в малка пещ съкровище се е разпиляло по полето.
Историците свързват укриването на скъпите накити с нападенията на Преслав от киевския княз Светослав или падането на българската столица при нахлуването на Йоан Първи Цимисхий. Основни артефакти са голяма и изящна огърлица от 227 грама и пет плочки от диадема.
За по-голямата част от учените съкровището е било дар за сватбата на цар Петър с дъщерята на ромейския император Роман Лакапин – Мария Лакапина.
Защо тази находка е важна?
Освен заради изключително високата си художествена стойност, диадемата и огърлицата вероятно са материален израз и на високия статус на българската царица. Чрез брака на Петър с Мария (тя приема името Ирина, което ще рече „Носеща мир”), статутът на римските и християнските ромейски императори (първият християнски император е Св. Константин Велики) законно преминава и в българската владетелска династия и държавна традиция. България получава законно статута на християнска империя или царство (за учените понятията „царство” и „империя” са тъждествени, но аз не смятам, че това е така за т.нар. „обикновен човек”). Това се случва 500 години преди, например, Русия да получи същото право на царска титла след брака на Иван Трети с племенницата на последния ромейски император Константин XI Палеолог.
Приумиците на историята правят така, че вероятната огърлица на Мария Лакапина е намерена пак от една Мария – Марийка Вичева Чочева. И докато човек се взира в чудните смарагди и митични същества от златните накити, си задава въпроса чие величие е по-голямо – това на великото ни царство отпреди 1000 години или на бедните жени, открили съкровището и предали го веднага на държавата.
Според публикация във в-к „Труд”, световноизвестната фирма „Булгари” предлага още през „соца” 27 000 щатски долари, за да откупи само правата върху моделите и изображенията от Преславското съкровище. След пенсионирането си баба Мария получава 81 лева земеделска пенсия. След кончината й, наследниците й получават 370 лв. за паметна плоча. Понякога честта на една българска баба е по-ценна и от най-царствения камък.
(Снимките са благодарение на Археологически музей Велики Преслав)
Росен Петров
