Предзимно, Ангел Колев
Снимка: Снимка: Етюдите на София
Предзимно
И ще дойде студеният вятър.
Есента ще си тръгне. Нощес.
А златистият цвят на листата
ще изчезне под бяло чердже.
И градът неразбиращ и мокър,
припознал се в стотици съдби,
ще харесва на някой посоката.
Други просто ще чуват: Амин.
И сърдит ще мълчи тротоарът,
докато в смут потеглят мечти,
без да има часовник на гарите,
пък сигналът (на влака) е тих.
А в небето - мъгли ще се гонят,
морно слънце ще грее, но в сън.
Тънък лед по души - и по клони,
ще се впива без жалост в деня.
Но в снега тези смели врабчета,
щом се впуснат отново в кадрил,
ще събудят, в смеха си, поетите.
Те в сърцето на Господ - искри...
Ангел Колев
Снимка.: Етюдите на София
