Преди век Стоян Омарчевски определя 15 септември за първи учебен ден
Снимка: Стоян Омарчевски определя 15 септември за първи учебен ден
Един човек преди век работи неуморно, за да има модерно европейско образование в България. Неговото име е Стоян Омарчевски и е създателят на емблематичната дата за първия учебен ден. За него не се знае много, но Юлиян Стоянов се срещна с неговия внук.
Преди век Стоян Омарчевски сяда в министерското кресло на Просвещението и остава в историята, припомня Нова телевизия.
Преди неговите реформи учебната година започвала на Димитровден и приключвала на Гергьовден. Проф. Александър Марчев е негов внук. Казва, че преди 1989 година името на дядо му било забранено.
"Семейства като нашето избягваха много да говорят. Такова беше времето. Особено, когато са били пред децата. Винаги съществуваше страха да не почука ДС на вратата. Затова много много не се говореше по тези въпроси, но разбира се знаех кой е дядо ми. На нас не гледаха с добро око властите. Златното правило беше да си затварят устата", спомня си той.
Днес обаче не следва това правило. Разказва много, но няма какво да покаже. Снимките се броят на пръстите на едната ръка. Целият архив на семейството е изгорял след разрушителните бомбардировки в София по време на Първата световна война.
Запалителна бомба пада върху къщата и изгаря до мазето.тотално изгаря. Имал е най-голямата частна библиотека, огромен архив. Кореспонденция с Айнщайн. Всяка българска книга, която е излязла, първият екземпляр с автограф се е подарявал на Омарчевски", разкрива Марчев.
С гордост разказва как дядо му е създател и на Деня на народния будител. Прави основното образование задължително. Измислил е и Омарчевския правопис, който използваме и до днес - премахнал е окончанието Ъ от думите и е въвел правилото кога се пише "СЪС" и "ВЪВ". Критиците по онова време обаче твърдят, че това е една популистка реформа и нивото на езика е свален в името на народа.
"Ако сега си представим, че беше запазен онзи правопис и карахме хората да пишат на него, трябва да ви кажа, че само няколко процента щяха да се справят прилично", допълни той.
Сред наследството, оставено ни от Омарчевски са построените по негово време над 1100 училища в цяла България. Към днешна дата столичното 141 училище носи негово име. Има и негов портрет в Зала "Запад" в Народното събрание.
По предложение на Омарчевски е създадена алеята на бележитите българи тук в Борисовата градина, но до ден днешен негов паметник няма. Както и никъде другаде в България.
Вежди Рашидов работи по паметника. Такъв, каквито са и в Борисовата градина.
В последните десетилетия професор Омарчевски преподава в Богословския факултет в Софийския университет, създаден от неговия дядо. Бил е и декан.
И така за 103-а година учениците ще чуят първия звънец и ще прекрачат прага на училището, за да започнат новата учебна година.
