Последната роза на лятото, Павлина Соколова
Снимка: Последната роза на лятото, Павлина Соколова
Този дявол ли, седнал на моето рамо,
пак шепти, че не си ти за мен?
И, че скоро в душата ми зима скована
ще замести горещия ден...
Той ли хвърля в лицето ми истини сиви
и мечтите ми стрива на прах?
А душата ми, клетата, в ужас се свива
задушена в тъмница от страх.
Може би е така?...
Може би твърде късно стигнах до този брод възмечтан...
Колко листове празни преди туй откъснах
в календара на своята длан.
Но душата ми... вижте я!
С трепет притиска тази роза последна на лятото...
И напук на бодливата пареща истина
още вярва тя в чудото, святото...
Пряко всички закони - страха си отива.
И възкръсва Надеждата в мен.
Стискам своята роза тъй сладко-бодлива
с дъх на щастие в летния ден...
И напук на студената зимна угроза
хищно впила във мене ръце,
пазя летния дъх на последната роза...
С чистотата на своето сърце.
Павлина Соколова
