Политическото движение аболиционизъм действало през XVIII и XIХ в Европа и Северна Америка
Снимка: Политическото движение аболиционизъмдействало през XVIII и XIХ в Европа и Северна Америка
Аболиционизмът е политическо движение (от края на 18 и през 19 век) за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка.
Сред първите инициатори на движението е испанският мисионер и учен от 16 век Бартоломе де Лас Касас. По негова инициатива Испания първа от европейските държави приема закон против поробването на американските индианци (1542 г.), който обаче скоро е отменен. Този закон дори става една от причините за началото на масовия износ на роби от Африка към Америка. През 18 век, против робството излизат английските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. През тази епоха аболиционисти са наричани тези филантропи, които, без да участват пряко в дейността на политическите партии, се стараят посредством публични проповеди и печатни материали да съдействат за прекратяването на робството. Към началото на 19 век повечето правителства на европейските страни признават необходимостта от премахване на робството.
През 1807—1808 г. е забранен вносът на африкански роби в САЩ и британските колонии. През 1833 г. робовладелчеството напълно е забранено в Британската империя, в това число в британската част на Западните Индии, чиято икономика от векове се основава на робския труд. В САЩ робството е основна причина за Гражданската война и е забранено едва през 1865 г. (виж. Тринадесета поправка на Конституцията на САЩ).
Движението в Европа против робството става една от причините за освобождаването на руските селяни от крепостната зависимост през 1861 г. Понастоящем робството е забранено от международното право.
