На 4 декември почитаме Св. Варвара, покровителка на малките деца
Снимка: Св. Варвара
Св. Варвара е български народен празник, който се празнува на 4 декември.
На този ден започва цикълът на зимните празници.
Св. Варвара се възприема като покровителка на болестта шарка и други детски болести и затова през двата дни жените не похващат никаква домашна работа, за да не разсърдят светците.
Жените приготвят „благи пити” и намазани с мед ги раздават из махалата. Намазват челцата на децата с мед, за да не боледуват от шарката. На този ден не се споменава името й, затова я наричат с други нарицателни – Баба шарка, Лелята, „баба Писанка” и други.
Смята се, че Св. Варвара живяла по времето на римския император Максимиян. Тя била дъщеря на знатния езичник Диоскор. Тъй като приела Христовата вяра без съгласието на баща си, Варвара била предадена от него на властника и подложена на жестоки мъчения. Накрая била осъдена и обезглавена лично от Диоскор през 282 г.
В различните райони на България се празнува по различен начин.
В Западна България се извършват ритуали от малки деца. Това е така, тъй като именно малките деца най-често са се разболявали от шарка. Децата обикалящи къщите се наричат Варварици.
В българския традиционен календар денят на Св.Варвара е известен и като Женска Коледа.
В Тракия пък на Св. Варвара колят кокошка и наричат денят кокошиден. Вечерта пък стопаните кадят къщата си за Първи път – първа кадена вечер – „кадилка” (за траките). За другите райони първата кадена вечер е на Игнажден (20 декември). Стопанките изпичат обреден хляб, варят жито, като в него пускат зърна леща, грах и боб. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо „варварска свещ”.
Ако завали градушка, жените изнасят свещта и я запалват с вярата, че ще спрат стихията. Празничната трапеза се прекадява от най-възрастната жена в къщата. Тя вдига хляба високо, за да пораснат посевите високи.
През първата кадена вечеря в огнището гори дебел пън, като пепелта от него се пази и с нея се ръсят нивите, за да има богата реколта.
