Побитите камъни не са в "100-те национални туристически обекта"
Снимка: Към началото на 2022 г. Побитите камъни не попадат в списъка на “100-те национални туристически обекта”.
Побитите камъни (до 29 юни 1942 г. – Дикилиташ, букв. от турски – „побити камъни“) са скални образувания, разположени във Варненска област.
Разположени са на 18 km западно от Варна, от двете страни на главния път Варна – София, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново. Административно се отнасят към община Аксаково. Разпределени са на 18 големи и малки групи на площ от 7 кв. км.
Към началото на 2022 г. Побитите камъни не попадат в списъка на “100-те национални туристически обекта”.
Представляват варовикови колони с различна височина – от 5 до 7 m, дебелина – от 0,3 до 3 m и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 m.
През 1995 г. са категоризирани като защитена местност с от площ 253,3 хектара. Флората е представена от редки растителни видове като кактуси, планинска роза, флокс, акация и други.
За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др. За да бъдат опазени, през 1937 г. са обявени за природна забележителност. Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята Табернас в Испания.
Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години. Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости, стратиграфският обхват на образуванията е определен в рамките на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).
