Пираха: Племето в долината на Амазонка, което не спи
Снимка: Пираха: Племето в долината на Амазонка, което не спи
В джунглата на Амазонка живее необикновено племе, чийто брой е само 400 души. Тези хора не спят, не знаят какво е стрес и живеят с прости истини. Пирахите са сигурни, че са най-щастливите хора на земята. Те не познават богатство, не знаят какво е завист, не правят разлика между ден и нощ, отказват да вярват в Бог.
Племето Пираха са сигурни, че сънят е вреден, защото отслабва човек и е кратка смърт.
След сън, може да се събуди друг човек, затова не трябва да злоупотребявате със съня. Друг аргумент срещу нощната почивка е свързан с условията на живот на аборигените. Докато спи човек, може да го ухапе змия.
През нощта Пираха не спят, а се занимават с работата си. Вместо пълноценен сън те дремят по 20-30 минути няколко пъти на ден. Поради особеностите на живота, те нямат календар, за тях нощта, утрото, деня са едно цяло. Пираха нямат минало и бъдеще, те просто живеят ден за ден и се чувстват щастливи хора.
Те са лишени от колективната памет, обща за западното общество: тя е ограничена до житейския опит на най-възрастния член на племето. Те не помнят времето, когато не е имало бели, не познават предците си, митове от миналото, властта на вожда, шаманите и други елементи на примитивната система.
Език и родство
Интерес представлява уникалният език на Пираха, в който има три гласни и седем съгласни. Те не ползват местоименията „аз“, „ти“, „те“, понятията „дясно“ и „наляво“ или някакви сложни изречения, не възприемат думата „един“. Имат свой аналог на понятията: „няколко“ и „много“.
Майките не знаят точно колко деца имат, но ги помнят по имена и лица, но това не означава, че не ги обичат. От цветовете има само два нюанса – „светъл“ и „тъмен“. Но всяко племе познава стотици растения и животни и помни техните свойства.
Феноменално е и липсата на натрупване на храна. Те тръгват на лов, ако са гладни и никога не мислят предварително за храна. Те са сигурни, че да се яде много храна е толкова лошо, колкото да се спи много. Повечето от нещата на племето са общи, лични са само оръжията и дрехите.
Самите наричат себе си Hi’aiti’ihi, което се превежда като „пряк“, а всички, които заобикалят племето им, са „кривоглави“. Те имат само три степени на родство: „родител“, „дете“ и „брат/сестра“. Сексуалният контакт се забранява само сред тези хора, всички други връзки са позволени. Те насърчават към секс с представители на съседни племена. Този народ не знае какво е срам, вина или негодувание. Те приемат всички събития за даденост.
Деца на гората
Особеностите на възприемането на Пирахите към околния свят усложнява разпространението на християнството сред тях. Как да им се обясни концепцията за единствен бог, ако думата „един“ не им е позната. Изказванията на мисионерите, че някой ги е създал, се възприемат от тях като глупост. Наистина белият човек май не е виждал как се създават хората.
Мъжете от племето
Думите „век“, „време“, „история“ са празни звуци за тях, които не обясняват нищо. Джунглата е пълна с духове, душите на мъртвите отиват в сянката на зеленината. Гората е страшно място, но дори на страха си се радват.
Мисията на Даниел Еверет
През 1977 г. мисионерът Даниел Еверет отишъл при племето, като довел цялото си семейство. Добрият американец бързо се сприятелил с туземците, но било невъзможно да посее християнството в сърцата им.
Те попитали дали „белият човек” е видял своя Христос и как бил прикован към кръста? Ако не, тогава за какво говори и как може да знае, че Библията казва истината? А всеки от племето знае къде е джунглата и чува хиляди духове в нея.
Простите изводи и аргументи на индианците принуждават Даниел да си задава вечни въпроси. След 25 години мисионерска работа и комуникация с туземците, Еверет става атеист и учен-лингвист, посветил остатъка от живота си на изучаването на племето.
Щастливи хора
Даниел Еверет споделя, че Пирахите нямат предразсъдъци, лицемерие и те са най-свободните хора на земята. Те нямат фалшива учтивост и думите „благодаря“, „извинявай“ или „моля“. Ти винаги се радват да се видят. Невъзможно е да си представим, че един от тях би откраднал или убил друг човек. Бившият мисионер Даниел Еверет припомни:
„Няма да срещнете синдром на хронична умора при тях. Тук няма да се сблъскате със самоубийство… Никога не съм виждал нищо у тях, дори отдалеч да прилича на психично разстройство, депресия или меланхолия. Те просто живеят днес и са щастливи. Те пеят през нощта. Това е просто феноменална степен на удовлетвореност – без психотропни лекарства и антидепресанти.“
Облеклото е единственото благо на цивилизацията, което те неохотно приеха. Като подарък са готови да вземат само малки предмети – мачете, чинии, конци, куки. Пирахите са щастливи, защото не се притесняват за бъдещето и не помнят миналото.