Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново
Снимка: Петко Славейков
"Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена."
Петко Славейков
Петко Рачов Славейков е поет, публицист, фолклорист и политик, роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията.
Майка му умира при раждането, а той е спасен по чудо. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.
Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново, а следващите години и в други села и градове — Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена.
Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги — „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“ (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853–1856) и много бунтовни песни.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник „Гайда“ (1863–1867), вестник „Македония“ (1866–1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), списание „Читалище“ (1872–1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873–1874), „Костурка“ (1874).
Славейков е най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в църковна борба и става един от ръководителите ѝ. По-късно е учител в българската екзархия.
През 1873 г. Петко Славейков създава известната поема „Изворът на белоногата“.
През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885).
Славейков е баща на 8 деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.
