Петък, Десислава Бузова
Петък
В петък ми е светло синьо,
леко, свежо и рутинно.
Ето ден последен вече,
седмицата май изтече.
Влизам сутрин с бодра крачка,
срещам нашата чистачка.
Със добрутро поздравявам,
към бюрото се отправям.
Вече девет е, добре,
време за едно кафе.
В обстановката спокойна
взимам дозата си тройна.
Кротко пийвам течността
и се радвам на мира,
който в офиса царува.
Всичко живо се преструва,
че работи, а пасува.
Хич не ги интересува,
че на масата пред тях
чакат документи пак.
В нета новини четат,
разни сайтове следят.
Ала ето, пръв клиент
идва, иска асистент.
Помощ май ще му е нужна,
казва и ме гледа тъжно.
Че не знае как
нещо да попълни пак.
Листа вземам най-вежливо,
обяснявам търпеливо.
Тук адреса напишете,
тука име попълнете
Тука подписа сложете,
а това го откъснете.
Документът е без грешка,
няма спор и няма смешка.
Всичко е готово, а цената
е достъпна и позната.
Пак си сядам, леко, тихо
и доволно се усмихвам.
Още малко и затваряме
седмицата натоварена.
Я! Колегите са будни.
Мърдат, стават, гледат чудно.
Сякаш май от сън дълбок
са излезнали със скок.
Правят се на оборотни
в края на деня работен.
Уж подреждат нещо там,
ала гледат все насам.
Че часовникът зад мен е
и показва точно време.
Шест без пет почти минава,
всеки лекичко оставя
туй, що е захванал,
да довършва станал.
Всеки компа си изключва,
поразчиства и приключва,
време ни е за разпивка
и за чакана почивка.
Казваме си чао и лека,
всеки хваща си пътеката.
Въздух свеж усещам, да,
най-накрая свобода!
