Пациенти със социалнозначими заболявания не пият лекарства по финансови причини
Снимка: Да се увеличи реимбурсацията за социалнозначими болести
Данни, изнесени от Управителния съвет на Асоциация БГ ФармА показват, че всеки втори българин със социалнозначимо заболяване, като хипертония, не си пие редовно лекарствата по финансови причини.
Хората с хипертония у нас са най-голямата група от пациенти - почти 2 млн. души страдат от високо кръвно налягане, като повечето от тях са над 50 години, информират от вестник Телеграф. Проблемът е, че когато това състояние не се контролира, в рамките на 4 - 5 години човек може да попадне в болница заради инфаркт или инсулт. Според експерти лечението на тези две диагнози гълта сериозни средства, защото се налага здравната каса да плаща за много по-скъпо струваща терапия.
Данните на Световната здравна организация показват обезпокоителен ръст на сърдечносъдовите заболявания у нас. Те се потвърждават и от европейската статистика. А инсултите и инфарктите са предотвратими.
"България е една от държавите с най-ниски обществени разходи за здраве в Европа, а в същото време размерът на преките плащания от пациенти е трикратно по-голям от този в ЕС - 48% у нас при 15% средно за Европа", посочи д-р Евгени Тасовски, изпълнителен директор на БГ ФармА.
Средно около 8 млрд. лв. са нужни за нормално функциониране на здравната система в България на този етап. Държавата осигурява около 51% от тези средства. Високият процент доплащане от страна на пациентите на практика компрометира идеята за достъпност до качествена терапия, коментираха и останалите членове на БГ ФармА.
От асоциацията призоваха за баланс в здравеопазването. От една страна, пациентите да имат достъп до иновативни лекарства, но от друга да се осигури лечение и за най-масовите социалнозначими заболявания.
В момента е налице тежка диспропорция в осигуряването на равен достъп до здравеопазване, тъй като хората, нуждаещи се от иновативни терапии у нас са около 250 000, а тези със сърдечносъдови - осем пъти повече. В страните от ЕС лекарствата за тези заболявания се поемат от здравните каси като средният процент на реимбурсиране е 83%. У нас той е едва 25%, което води до високо доплащане от страна на пациентите. Така се получава намален до липсващ достъп до лечение по финансови причини, особено на хората в пенсионна възраст.
Източник: ЦЗПЗ
