Пантеонът в Рим с най-големия купол в света от неармиран бетон
Снимка: Пантеонът в Рим с най-големия купол в света от неармиран бетон
Римският пантеон (храм на всички богове) е бивш древноримски храм в Рим, посветен на всичките богове, а понастоящем е католическа базилика, посветена на Богородица и Мъчениците (Basilica di Santa Maria ad Martyres).
Пантеонът е построен между 118 – 128 г. сл. н. е. Той се намира в историческия център на Рим, на площада Пиаца дела Ротонда (Piazza della Rotonda). Пантеонът е сред най-големите инженерни достижения на античността, достигнали до наши дни.
Ориентацията на храма е нетипична нито за гръцките, нито за римските здания. Главният вход е ориентиран към север, затова слънчевата светлина прониква само през окулуса на върха на купола.
Пантеонът е ротонда с правоъгълен портик на север. Ризницата и параклисът долепени под формата на буквата „П“ оформят външната фасада в южната част. Сградата е дълга 84 м., широка е 58 м., а максималната височина е 58 метра.
Съществуват концепции, съгласно които Пантеонът от епохата на император Адриан бил построен въз основа на питагорската нумерология. Кръгъл план, полусферичен купол, ориентиране спрямо четирите страни на света отразяват вижданията на Питагор и неговите ученици относно устройството на Вселената. Вътрешното пространство на ротондата е построено в окръжности на описан във вътрешността им квадрат със страни с размер на 100 гръцки фута – константи на пропорциониране на цялата класическа архитектура.
Куполът на Пантеона в продължение на векове е най-големият в света, а и до днес остава най-големият купол в света от неармиран бетон.
Неговият вътрешен диаметър на височина и ширина е еднакъв – 43.3 м., т.е. вътре в него може да се вмести сфера с такива размери. За облекчаване на тежестта на купола, дебелината на стените намалява във височина – от 6.4 м. при основата до 1.2 м. в горната част. Двадесет и осем ребра, които се спускат от окулуса надулу по повърхността на купола, символизират Луната (28 – броят на месеците в питагоровия лунен календар).
На върха на купола има кръгъл отвор с диаметър 8.92 м., наречен „окулус“, популярен и като „окото на пантеона“ или „око Господне“. Окулусът символизира бога на светлината Аполон. Освен, че служи за намаляване на тежестта на купола, заедно с вратата той се използва за осветление и вентилация на сградата. Пропадащата през отвора вода по време на дъжд се отвежда от изградена под пода дренажна система.
Сто и четиридесет кесона (квадратни клетки) със стъпаловидно сечение, разположени в пет концентрични кръга по 28 във всеки служат както за декорация на купола, така и за намаляване на тежестта на покривната конструкция, чрез отделяне на излишната маса бетон. Кесоните разделят купола на 28 равни секции, което съответства на количеството големи колони в подножието. 28 – едно от „съвършените числа“, равно на сумата на собствените си делители, отличаващи се от самото число (1 + 2 + 4 + 7 + 14 = 28). В древността били известни само четири съвършени числа (6, 28, 496 и 8128), и всички от тях според теорията на Питагор имали мистическо значение, свързано с космоса.
Стените, които носят купола са двуредови. Долният ред е симетрично разделен от 6 еднакво високи полукръгли или правоъгълни ниши фланкирани от пиластри и отделени от подкуполното пространство от колони, а седмата най-голяма ниша е разположена срещу входа и не е отделена с колони от залата. Колоните и пиластрите поддържат антаблеманта, отделящ долния ред на стената от горния. Горният ред е разчленен от малки пиластри и глухи прозорци, явяващи се продължение на линиите на кесоните на купола.
Покривът на портика се носи от 16 колони високи по 13 м. разположени в 3 редици – 8 колони от сив египетски гранит са разположени отпред, а останалите колони направени от червен асуански гранит са разположени от двете страни на пътеката към централния вход.
