Панагюрското златно съкровище остава собственост на държавата
Върховният административен съд отхвърли жалбата за собствеността на Панагюрското съкровище, съобщиха от съда.
Жалбоподателката твърди, че съкровището е намерено случайно на частна земя, че не е съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на Пловдивския музей и още, че находката не е откупена от Пловдивския музей или от държавата, като е дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 човека.
В аргументите си съдът приема, че: 1. актът на вписването през 1949 година на предметите от Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на Пловдивския музей, като правно действие не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо; 2. жалбата на министъра да впише посочената културна ценност като колекция на физически лица, засяга права и интереси на жалбоподателката.
Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл отговаря на определението на законодателя за „колекция". Стефка Ангелова обаче не е доказала качеството си на „колекционер" - собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателя й обратно на твърденията в жалбата и молбата й до Министерството на културата.
Като анализира доказателствата тричленния състав на ВАС, приема, че братя Дейкови са изпълнили своето законово и гражданско задължение; не са оспорвали фактите и констатациите на административните власти, включително и факта, че намереното е било заровено на „държавно място"; определено им е било възнаграждение, което ги е удовлетворило и поради това не са го оспорвали пред съда.
Съставът на ВАС се аргументира, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то е било логично този факт да бъде отбелязан някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, което не е станало.
