Панагюрското златно съкровище: Гордост за България
Снимка: Панагюрско златно съкровище
Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг.
Открито на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище в местността Мерул от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.
В декемврийското утро те работят в района на керемидената фабрика „Мерул”, където копаят глина, за да правят тухли. Изведнъж, около 10 часа, пред очите им нещо лъсва, Петко забива бела на 40 см зад него и глинестата земя се отхлупва като капак. Пред очите на тримата се открива съкровището: върху фиалата в средата – амфората, а около нея подредени ритоните. Още в първия момент братята си казали, че това е само за музея. Извикали и другите работници, които копаели наблизо, но ги предупредили никой да не пипа. Извадили съдовете, измили ги в близката река Мерул, поставили ги на една дъска да изсъхнат, след което тримата братя взели по три съда и ги занесли първо в дома си – да ги видят жените и децата им /и тримата братя имат дъщери, кръстени Златка/, а те да се преоблекат. Събрала се цялата махала и всички смаяно гледали съкровището.
Братята го поставили в една пазарска чанта и веднага го отнесли в тогавашния Околийски народен съвет. Влезли в кабинета на председателя Стефан Калпаков и му го предали. Той извикал веднага музейния сътрудник към читалището Петър Горбанов, който пръв оценил уникалната стойност на находката и изпращат съобщение до София и Пловдив с телеграми. Обажда се председателят на Окръжния народен съвет в Пловдив Атанас Кълбов с искане съкровището да се предаде за временно разглеждане в Пловдив. Междувременно Панагюрското злато е изложено във витрина на Хавлиената фабрика, където хората от града се трупат да го видят. Всички са смаяни, но никой не го докосва.
И до днес панагюрци го наричат «нашето злато», гордеят се, че разнася славата на града им по света, и са сигурни в едно: „Добре че се случи в чисти ръце..., иначе нямаше да го има.” На третия ден от откриването в Панагюрище пристига директорът на Пловдивския археологически музей Димитър Цончев, който слага съкровището в една раница и с нея го отнася с влака в Пловдив. След заминаването му околийските власти се сещат, че съкровището пътува без охрана и изпращат колата на Околийския съвет, която застига влака на гара Смилец и оттам до Пловдив съкровището вече е придружено от охрана. След кратко проучване е експонирано в музея.
Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е било използвано за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Панагюрското златно съкровище се състои от 9 златни предмета – една фиала и осем ритона.
Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички оформени като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври-митологични същества с тяло на животно и глава на човек.
Майсторска изработка има и намерената фиала-плитък съд с формата на тава. Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти.
Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.
Съкровището впечатлява с изящната си изработка и утвърждава силата, красотата и непреходността на художествените ценности, родени от вдъхновения човешки дух, който твори в името на бъдещето. То е бляскав символ на нашата хилядолетна земя, прави ни горди, че сме българи, и навсякъде по света предизвиква възхищение
Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
