Наредба за Националната здравноинформационна система на МЗ
Снимка: Наредба за функционирането на Националната здравноинформационна система на МЗ
Елекронното здравеопазване трябва да стартира до 1 януари следващата година. За финализирането му ще се изразходват предвидените отпреди две години 9.8 млн. лв.
Това предвижда проект за Наредба за функционирането на Националната здравноинформационна система на МЗ и мотивите към него, които бяха публикувани за обществено обсъждане.
Намеренията на здравно министерство, които вече обяви от парламентарната трибуна здравният министър проф. Асена Сербезова, са до края на годината да разполагаме с работеща НЗИС. Включването в е-системата на повечето здравни регистри, бази от данни, въвеждането на системните модули и функционалностите на системата и генерирането в нея на електронни здравни записи на пациентите ще се изпълнят поетапно през тази година, но не по-късно от 1 януари 2023 г., се казва в проекта. За по-голяма яснота ще се изготви и график за включването на всички тези елементи в системата. Той ще бъде оповестен на интернет сайта на Министерството на здравеопазването и на здравноинформационния уеб портал на системата www.his.bg, който е достъпен и сега.
Какво ще включва електронното здравеопазване
НЗИС ще събира на едно място е-досие на пациента и обществени регистри по заболявания. За формирането им в системата ще се генерират електронни здравни записи. При грешка тези записи ще могат да се коригират, но по строго определен ред, който ще се определи със заповед на министъра на здравеопазването и ще се публикува в портала на е-системата www.his.bg. За да няма злоупотреби, ще се води и хронологичен регистър на всички извършени корекции в електронното здравно досие на всеки човек. Електронното здравно досие на пациента ще е неактивно след смъртта на човек, но ще може да се ползва за статистически и научни цели, и ще се съхранява 50 години.
Електронното здравно досие ще има следната структура:
- идентификационни данни;
- информация за новороденото;
- медицински прегледи;
- направления;
- резултати от медико-диагностични дейности;
- хоспитализации;
- имунизации;
- рецепти (електронни предписания);
- медицинска експертиза.
Електронното здравно досие ще осигурява бърз достъп до здравна информация за пациента, необходима при спешни състояния. Тя ще съдържа имена и ЕГН, кръвна група, алергии, задължителни и други проведени имунизации, прекарани остри инфекциозни заболявания, установени хронични заболявания или увреждания, провеждано или провеждащо се медикаментозно или друго лечение, вложени медицински изделия, данни за контакти с близки.
Регистрите и информационните бази данни ще са два вида – такива, които са водени от Министерството на здравеопазването и от второстепенните разпоредители с бюджет към ведомството, както и такива, които се водят от други институции. Вторите ще се включват в НЗИС чрез създаване на възможности за интеграция за обмен на данни в реално време. За воденето им ще има ред, определен с нормативен акт, а в здравноинформационния уеб портал на системата www.his.bg ще има актуална информация за начина на включването на регистрите.
За всички – пациенти, институции и лекари, достъпът ще се осигурява отново чрез здравноинформационния уеб портал на системата www.his.bg. За тази цел ще има защитена комуникационна връзка/канал за обмен на данни - за интегрираните софтуерни платформи на лечебните и здравните заведения, застрахователните дружества, държавните органи. Достъпът за служебни цели на други информационни системи, в това число на Министерството на здравеопазването и НЗОК, ще се осъществява чрез системната интеграция, като се предоставя само до анонимизирани данни, освен ако с нормативен акт е определено друго. Не се допуска изтегляне на данни.
Всеки човек засега ще може да влиза в своето досие само чрез КЕП. Мобилен достъп до системата ще се осигурява чрез мобилно приложение „Мобилно здравно досие". То ще дава възможност единствено за преглед на данните на човека.
Родители, попечители и настойници ще имат право на достъп до електронното здравно досие на техните непълнолетни деца. След навършване на 18 години на младежите обаче, достъпът на родителите им ще се прекратява автоматично, освен при наличието на документ за попечителство или настойничество.
За да станат факт всички тези неща обаче, наредбата на МЗ трябва да се приеме от правителството и да се изпълни.
