Бъдни вечер: Радостта на християните преди Рождество Христово
Снимка: Обичаите за Бъдни вечер и Коледа
На Бъдни вечер, още от сутринта във всяка къща се чуват гласовете на децата коледари, които с коледарските песни за здраве и изобилие символизират гласа на ангелите за раждането на Исус Христос. Домакините дават на коледарите орехи, ябълки, круши, за да запазят този хубав обичай, който се предава от поколение на поколение.
Коледарите пеят традиционни коледни песни за здраве и берекет.
Стани, Нине, господине
Стани, Нине, господине
тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости коледари...
Коледарските песни са богати на благопожелания
Добро утро, болярине,
добър сме ти глас донели,
овци ти се изягнили,
все агънца ваклошатки,
кобилки ти се изждребили,
все кончета златогриви.
Това са дните, когато всеки трябва да забрави лошото и да даде възможност на добротата да ощастливи хората. Дори и най-нещастните и най-бедните трябва да се опитат да сложат усмивки на лицата си. Поне за малко всеки трябва да се научи да прощава и да отвори сърцето си за другите.
Бъдни вечер се нарича денят преди раждането на Исус Христос (Коледа) според християнската традиция.
Традиционно, Бъдни вечер се празнува от всички християни. Църквите, които използват Григорианския календар, празнуват на 24 декември. Според Юлианския календар, Бъдни вечер се пада на 6 януари всяка година, а Коледа на 7 януари.
Същността на празника е в радостта на християните преди големия ден - Рождество Христово. Същевременно с този ден завършват и коледните пости.
При всички християнски народи има редица обичаи за Бъдни вечер, осбоено свързани с Бъдниковата вечеря. Традиционно семейството се събира на вечеря на Бъдни вечер. Подготвя се богата трапеза с постна храна: зелеви постни сърми, боб, картофи, ошаф, плодове, тиквеник, щрудел и други ястия, които трябвало да осигурят богат урожай от земеделските култури през следващата година.
Обичаят след вечеря на Бъдни вечер е софрата да не се вдига, а така заедно с храната да остане цяла нощ. Това е свързано с вярването, че през нощта ще дойде дядо Боже и ще се нахрани, или в някои места ще се нахранят духовете на мъртвите.
На Бъдни вечер във всяка къща се пече питка, в която се поставя сребърна паричка.
Вечерта, когато всички ще седнат на вечеря, стопанинът, след като се прекръсти и благослови трапезата, начупва питката на толкова части, колкото членове има семейството, оставяйки една част за Бога и една за къщата. Всички присъстващи търсят паричката, и този, който я намери се счита за най-щастливият през следващата година.
Преди да започне вечерята, стопанинът отварял прозореца и поканвал Дядо Боже на вечеря с думите: "Заповядай, Дядо Боже, да вечеряме"
Интересни обичаи и вярвания на Бъдни вечер са свързани с обредния огън, както и с изгарянето на бъдниковото дърво. Често се изгарял пън от дъб. Тази нощ, хората не заспиват, а остават будни, и затова тази нощ е наречена "Бъдни вечер - бъдник".
Коледа, според църковния календар, се празнува три дни.
- На 25 декември след тържествената служба в църквата се посрещат гости, организират се веселия. Именици са Христо, Божин, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Кристиян.
- На 26 декември - вторият ден на Коледа е християнският празник Събор на Пресвета Богородица. Имен ден празнуват носещите името Йосиф и Давид.
- На 27 декември – третият ден на Коледа е празникът на Св.Първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Първи служител в християнската църква, тялото, на когото било изядено от дивите зверове и птици. Със Стефановден завършват Коледните празници.
